Правилното място на църквата спрямо останалите институции

Правилното място на църквата е да дава моралните позиции за останалите области на човешко управление – себевладеене (т.е. самоуправление, индивидуално поведение), семейно управление, търговско/икономическо управление и държавно управление – като издига Христос и библейския морал. Само по този начин те ще се съобразяват с единен закон и единен стандарт. Само тогава би се осъществила мечтата на всеки българин за равенство пред закона.
Ето обобщено какво казва Денис Пийкок в своята книга Всемогъщият и синове: Да правиш бизнес по Божия начин, 10 гл.:

5-те сфери на човешко управление

За да обясним по-добре тази диаграма, ето някои цитати от книгата (цитираната книга е Да спечелим битката за умовете на хората, гл. 2):

Забележете, че Църквата е в центъра на тази диаграма, Христос е над Църквата, а над всичко е Божият трон на справедливостта и правдата. Църквата трябва да е свещеническият, учителският и пророческият глас към света. Нейната отговорност е правилно да тълкува Божието Слово за всички форми на управление. Нейната работа е да подкрепя това Слово във всички институции, включително самата себе си, като върховен стандарт за човешко поведение (стр. 20).

Християнската философия за управлението във всички тези пет сфери се състои в способността да осигуриш властта да е правилно осъществявана и пропорционално балансирана за всяка управляваща институция. Библията ни дава тези инструкции.

Тиранията не е някаква черна сянка, нахлула изведнъж през нощта в обществото. Тиранията е злоупотреба с властта. Тиранията е резултат от неправилното натрупване на власт в една институция или сфера. Цялото съвременно общество потъва все по-дълбоко в тирания под прикрития принцип на централизацията. Противниците на Бога непрекъснато предават все повече и повече власт на държавното управление, лишавайки от живот нашата индивидуална свобода, семействата ни, църквите ни и икономиката ни. Централизацията на властта в държавата е най-опасната тенденция в света днес. (стр. 21)

Ако Христос не царува, тогава или индивидът, или семейството, или Църквата, или икономическата област, или държавата ще се надигне като фалшив център на човешкото внимание. Хората винаги ще обожествяват един или друг аспект на създанието. Плътският човек не може да избегне поклонението пред създаденото вместо пред Създателя. Дори Църквата, колкото и странно да изглежда, може да бъде издигната до тиранична власт в християнския живот, изпадайки от равновесието в Господа и с останалите институции в човешкото общество. (стр. 22)

Когато индивидът стане център на човешкото управление, имаме анархия; когато семейството стане център, имаме племенна тирания; когато църковният ред стане център, имаме религиозни войни; когато икономическият ред стане небалансиран, имаме безскрупулни монополи или някаква форма на фашизъм; а когато държавното управление стане център на властта, имаме държавна тирания. Когато някоя сфера не е на мястото си или е извън баланса, имаме загуба на свобода, увеличаване на тиранията и подтискане на човешкия елемент в Божия Космос.

Денис Пийкок го е казал толкова добре, че нямам какво да добавя. Анализ на ситуацията в България правя в друга статия: Върховенството на закона, или откъде идват проблемите на България.