Защо аз съм жив, а президентът на Полша Лех Качински не е?

През ноември 2007 година бях на командировка в Белгия. Летях и в двете посоки със самолет McDonnell Douglas (точният модел би трябвало да е бил MD-82) на италианската авиокомпания AlItalia.

На отиване имаше прехвърляне през Милано, а на връщане – през Рим. Летях с вечерен полет от Рим за София. Над София паднала мъгла. Вместо да кацне на запасно летище в Пловдив пилотът обърна обратно за Рим. Кацнахме, настаниха ни в Hilton за сметка на компанията, дадоха ни вечеря. На другия ден разгледах Рим. Вечерта отново полет. И отново мъгла. Отново връщане в Рим. Нощувка в Хилтън. Закуска в Хилтън. Шатъл до центъра (безплатно, тъй като съм гост на хотела). Стария Рим. Вечер. Полет. Мъгла. Отново Рим. Вечеря. Закуска. Ватикана. Вечер. Полет. Няма мъгла. Най-после се прибрах.

Сега стигам до отговора на въпроса от заглавието. Всеки нормален пилот, както в моя случай, при мъгла би обърнал самолета – или обратно за Варшава, или към някое запасно цивилизовано летище.

Истината за трагедията до Смоленск от 10.04.2010 г. може да не излезе скоро наяве. За мене не е съвпадение. Русия има дълга история в отричането на собствените си грехове. Съвпаденията са прекалено много, а евентуалните пилотски грешки са прекалено елементарни, за да бъдат допуснати самостоятелно, без външно вмешателство, от пилот на правителствен самолет.

Рано или късно истината ще излезе наяве. Най-късно, когато всички се изправим пред Създателя си и отговаряме пред Него за това, на първо място, дали сме вярвали в Христос като Спасител, и на второ място, какви са били делата ни. Комунистите (и техните наследници), като част от всички безбожници (отричащи Бог), ще отидат направо в Ада. Така ще има налагане на вечната справедливост на онзи свят, независимо дали и кога истината ще излезе наяве на този.