Ето някои разсъждения по отношение на националния празник на България. Тъй като не считам 3 март за национален празник (вижте тук някои от причините), днес мислих по въпроса коя дата би била най-подходяща.
Без да твърдя, че е съвършеният избор, си мисля, че 20 април (началото на Априлското въстание) е една от най-подходящите дати за истински национален празник по следните причини:
1. Макар да е бързо потушено поради неопитността на организаторите, Априлското въстание е изцяло българско дело. Това, според мен, лесно ще преодолее чувството, че понеже въстанието само по себе си е неуспешно, началната му дата уж не заслужава да е национален празник.
2. Самото въстание има за цел постигане на националния идеал – свободна България. Под този идеал всеки един българин лесно може да намери място, независимо дали е консервативен, десен, националист, монархист, републиканец или политически необвързан родолюбец. В тази група не се вписват левите, защото левите по принцип са безродници.
В мотивацията на горепосочената втора точка лесно може да се избегне различното време на включване на разните български територии към Отечеството от края на 19-ти и началото на 20-ти век (вижте второто мнение от този линк), както и по-малката уместност на другите дати – 6 септември, 22 септември (акт на монархията) , или 28 февруари (учредяването на Българската екзархия чрез султански ферман от тази дата – юридически акт на султана).
Какъв би бил политическият ефект от замяната на 3-ти март с 20-ти април?
На първо място, българският народ ще чества нещо, което е организирано изцяло самостоятелно от българи.
На второ място, ще се изключи ежегодното чуждопоклонство пред Русия.
На трето място, има голяма вероятност няколко години след въвеждането на новата дата 20 април като национален празник, в резултат на повдигнатото самочувствие на българите, руските и съветските паметници да бъдат съборени и на тяхно място да бъдат поставени български паметници. Които да напомнят за българското геройство, а не на руските и съветските окупатори.
В резултат на горните три точки, България има реален шанс да излезе от руската зона на влияние не само официално (вече официално сме извън нея, защото сме в ЕС и НАТО), но и неофициално от българското самосъзнание, на което непрекъснато се натяква как дължим свободата си на Русия и СССР.
За мен истината е, че руският цар е тръгнал да ни освобождава едва след като Османската империя отказва да изпълни решенията на Цариградката посланическа конференция и на Лондонския протокол – доста след Априлското въстание. Тоест в началото пак сме си ние – българите. За това считам, че 20-ти април е правилната дата за национална гордост и национален празник.