Речник

Речник на някои термини, използвани в тази секция на блога:

Автономия означава „собствен закон,” вярата и практиката на самостоятелно определяне на житейските стандарти. Никой не може да бъде истински автономен от Бога, защото „в Него живеем, движим се и съществуваме” (Деяния 17:28). Човек, който се опитва да живее автономно, ще бъде проклет.

Анархия буквално означава „без гражданско управление,” утопично условие на беззаконие, което води до обществен хаос и безредици, последвани от военна диктатура или държавна тирания (реакцията). Виж Антиномизъм.

Антиномизъм е „анти-закон,” вярата и практиката на отхвърляне на Божия Закон като стандарт за всяка област от живота. Виж Грях.

Библейски има две употреби. Когато аз го използвам, означава управляван от законите на Божието Слово. Когато Роналд Сайдър го използва, означава тотална държава.

Благовестието е „добрата новина” за Божието царство. То не е само просто послание как да бъдем оправдани пред Бога, или как да отидем на небето. То е „цялото Божие намерение” относно нашето спасение в Христос – включително Неговото господство над нас и Неговите заповеди за всяка част на нашия живот. Така посланието на Благовестието съдържа призив за покаяние от нечестиви икономически и политически практики, и обяснение какво Бог изисква в тези области. Римските императори бяха наричани Спасител, Господ, и Бог; използването от ранната църква на тези названия за Исус Христос представлява обявяване на война на култа към държавата. Благовестието е цялото учение на Писанието, тъй като то засяга всичко в живота и е съсредоточено в Исус Христос като Господ.

Благословенията са даряване на блага. Благословението от Бога към Неговите хора е преди всичко даването на спасение чрез Неговия Син. Това води до дългосрочно материално благословение, когато вярващото общество е покорно на Божия закон (Ефесяни 1:3; Второзаконие 28:1-14; Притчи 10:22; 28:20; Малахия 3:10-12). Божиите хора са благословени с увеличаващо се господство над земята, и земята произвежда изобилен плод под праведното разработване на нейните ресурси.

Валута е пари или парични заместители. Единственият начин да имаме честна валута е когато парите са реални пари (виж Пари). Хартията е по-удобна за носене от монетите и кюлчетата, но една стабилна валута ще бъде солидно обезпечена чрез „твърди” пари (злато или сребро) и напълно заменяема с тези твърди пари. Книжните пари трябва да бъдат „складова разписка” за дадена стока: 100% резерви. Няма библейско оправдание за държавния монопол върху валутата. Трябва да се разреши използването на много видове монети, кюлчета и стокови разписки (доверителни записи) в доброволната размяна при свободно променящи се обменни курсове (цени).

Вина, в библейското значение на тази дума, не е главно свързана с чувствата, а е обективното, реално състояние на извършен грях. Както се използва днес, понятието се отнася повече за чувството, че човек е сгрешил (психологическа вина). Посланието на Роналд Сайдър създава чувство на вина в хората, като насочва завист към тях и ги насърчава да се чувстват някак отговорни за завистта на другите. Това е лъжлива вина, която заплашва да произведе бездействие, пасивност, зависимост и робство. Манипулирането чрез вина е важно оръжие в арсенала на съвременния социализъм.

Господството е отговорността на човека да завладява земята за Божията слава. За Адам това включваше три общи задачи: производство на стоки, научно изследване и естетични занимания. Работата по господството може много да напредне чрез разделението на труда, като всеки човек се научава да се специализира в конкретно поле на дейност в рамките на тези области. Като се разбунтува против Божия закон, човекът изостави тази отговорност; и колкото по-бунтовно е едно общество, толкова по-малко господство ще има то. Това е библейското обяснение за така наречените „първобитни” общества: те не са хронологично първобитни, а западнали и изродени. Техните предци са се отклонили от Божия закон, както е бил познат на Ной и неговите синове; и колкото повече са отстъпвали от него, толкова по-малко са били способни да се справят със средата. (виж Проклятие). Господството е възстановено за Божиите хора, като те са сътворени наново по Божия образ, и покоряването на земята отново става възможно. Виж Благословения.

Грехът се определя в Библията като „беззаконие” (1 Йоан 3:4). Това означава, че грехът е вършене на това, което Божият закон не позволява, или непокорство към това, което Божият закон заповядва. Относно темата на тази книга, изключително важно е да осъзнаем, че Библията заповядва държавата да наказва престъпниците и да защитава спазващите закона. Когато нашите управници не се покоряват на тези заповеди, те извършват грях. И Библията не позволява на държавата да управлява икономиката или да се намесва на пазара. Когато нашите управници правят това, те извършват грях. Програмата на Роналд Сайдър е в действителност призив към повече непокорство. Неговата книга е основана на идеята, че грехът носи ползи.

Деизъм е зараждащ се атеизъм. Той не е строго определена мисловна школа, а обща тенденция (особено сред някои европейски мислители от 18 век) на отричане на библейските принципи на откровението, Божието провидение, молитвата и библейската етика. Човешкият автономен разум е считан за определящ истината, и светът бива разглеждан за движещ се по „естествените” закони, а не чрез Божието постоянно управление. Като не зачита откритите обществени Божии закони, Роналд Сайдър показва силна деистична наклонност.

Декретните пари (fiat money): това понятие идва от библейското описание на Сътворението, когато Бог каза (в превод от латински), “Fiat lux,” което означава „Да бъде светлина.” Правителството казва, “Fiat bucks! Let there be money!” (Да бъдат пари!). Това става чрез отпечатване на книжни пари или увеличаване на кредита над действителните златни или сребърни резерви. Това е съвременна форма на алхимия, чрез която държавните магьосници се опитват да превърнат обикновени метали в злато. Като знае, че тези вълшебни пари са всъщност без никаква стойност, държавата ги обезпечава чрез закони за „законово разплащателно средство,” принуждавайки хората да ги приемат. Декретните пари са кражба. Виж Инфлация.

Депресията (икономическата депресия) много наподобява на състоянието на зависим от хероин човек, когато се опитва да се откаже от пристрастеността. Когато бизнесът навлезе в състояние на наркотично опиянение от скока, причинен от паричната инфлация, пазарът накрая трябва да премине през „симптомите на отказването”: силно намалена стопанска дейност, масова безработица и много мизерия, тъй като пазарът се пренастройва към действителността: нераздуто търсене. Депресиите не се причиняват от свободния пазар, а от държавната намеса, особено чрез инфлацията от централната банка и увеличаването на кредита от търговските банки (хората, които правят инвестиции с измислени „вълшебни пари”). Инфлационните скокове неизбежно завършват с депресии. Депресията е болезнена, но необходима процедура; всеки опит да бъде спряна само ще продължи във времето агонизиращите инфлационни симптоми. Почакайте няколко години, и ще видите какво представлява тя.

Дефицитите (недостиг) са винаги резултат от контрол върху цените. Цената на свободния пазар осигурява всички стоки да отиват там, където е най-голямото търсене – където хората най-много желаят да пожертвуват другите свои покупки за да се сдобият с продукта. Например: през 1977 държавният контрол върху цените на природния газ попречи на хората в студеното време да платят високи цени за да получат гориво. По-високите цени биха мотивирали производителите да доставят газ на хората, които отчаяно се нуждаеха от гориво, докато хората в по-топлите региони биха намалили покупките си, защото не се нуждаят толкова много от гориво, за да има смисъл да плащат високи цени. Но поради ценовия контрол хората, които имаха нужда от газ, не можеха да се конкурират за него като качват цената. Цената остана на „справедливо” ниво, и така хората мръзнеха до смърт. Но бяха спестили 20% от своите сметки за гориво, една създадена от държавата полза.

Джон Мейнард Кейнс е защитник на ценовата инфлация като решение на проблема с безработицата. Той твърди, че ако има повече книжни пари и кредити, ще бъде по-лесно да се вземат на работа повече хора – дори и действителната покупателна сила на парите да е по-малка. Работниците ще получават по-ниски реални заплати (по-малко стоки и услуги) и така работодателите ще ги наемат на работа. Той смята, че работниците, които нямат научни степени по икономика, няма да забележат разликата. Лорд Кейнс умира през 1946. Оттогава насам той получава полагащите му се заплати. (Кейнс е бил хомосексуалист, който се е наслаждавал на ниско платени тунизийски момчета. Това е бил неговият начин да се бори с безработицата в една слаборазвита страна.)

Егалитаризъм е нечестивото желание, подбудено от завист, да се принизят всички хора към едно произволно измислено „равенство,” поне в онези области, които държавата предполагаемо може да контролира. Егалитаристите са поддръжници на тоталната държава: те искат държавата да наложи равенство върху обществото. Това води до неравенство пред закона, тъй като относително богатите са юридически дискриминирани в полза на относително бедните. Този вид неравенство е осъден от библейския закон. Той нарушава принципа на десятъка: данъци с единна ставка.

Емпирицизъм е небиблейската идея, че опитът е единственият източник на познание. Джон Лок и Дейвид Хюм са били бележити изразители на този възглед. От друга страна, Библията ни казва, че Божието Слово е източникът на познанието. Нашият опит може да изпитва истината само доколкото нашият опит е подчинен на Божието Слово. Християните започват своето търсене на познание с презумпцията, че Библията е истина. Виж Презумпции.

Етатизъм (тотална държава) е практиката постепенно да се дава на държавата неограничена власт. Тя е нарушаване на Божия закон, когато управниците се опитват да играят ролята на бог, като контролират живота и дейностите на своите поданици. Бог строго е ограничил властта на държавата и когато държавата престъпи тези граници, тя си приписва божественост, „да бъде като Бог.” Етатизмът е практическата теология на Роналд Сайдър и „християнските” социалисти. Те не гледат към Бога и законовия ред, който Той дава, за да намерят отговор на практически всеки проблем в живота. Вместо това гледат към всемогъщата държава. Етатизмът включва всички форми на интервенционизъм и социализъм. Виж Грях и Проклятие.

Завист е вярването, че благосъстоянието на даден човек е причината за бедността на други хора. Завистливият човек обвинява другите за своята собствена немотия. Неговото първостепенно желание не е толкова да придобие тяхната собственост, колкото да ги види тях лишени от нея. Това е една причина социалистите да не могат да бъдат убедени в недостатъците на социализма, дори когато признават, че техните програми няма да доведат до полза за тях или за бедните; защото главната цел на социализма е да конфискува и унищожава. Социализмът е институционализирана завист. Когато завистта господствува в обществото, прогресът е невъзможен: завистливите ще мразят хората, които преуспяват, и всеки ще се старае с всички сили да не изглежда преуспял, страхувайки се да бъде предмет на завист. Когато завистта се извърти и бъде обърната към самия себе си, тя става вина (вж. по-горе). В едно обхванато от завист общество можете да продадете много книги, които насърчават вината. Християните, които не плащат десятък, представляват много силен потенциален пазар за такива книги.

Законите за минималната работна заплата забраняват на работодателите да плащат на своите работници заплати, които са по-ниски от определена стойност. Следователно, такива закони “помагат” на много бедни хора като правят незаконно неквалифицираните работници да получават работа. Всеки, който вижда логиката в това, може да се кандидатира за редактор на разположение на theOtherSide, или да бъде поканен да провежда допълнителни лекции на студентите в семинариите. Виж Институционална безработица и Излишъци.

Излишъци се появяват, когато държавата определи цена по-висока от пазарната. Когато цената е твърде висока, хората няма да купуват продукта. От друга страна, високите цени примамват продавачите на пазара. Един очевиден пример за това е минималната заплата, която е държавен контрол върху цената на труда. Трудът е толкова скъп, че производителите няма да наемат работници, чиято производителност има по-малка стойност от разходите за тяхното наемане. Това създава „излишък на работна сила,” който ние наричаме безработица. Има милиони такива излишни работници, които биха си намерили работа, ако контролът върху цените се премахне. Излишъците винаги са причинени от контрол върху цените. Виж Контрол върху цените и Дефицити.

Икономиката е наука за действията на хората, когато те целенасочено използват средства за да постигнат определени резултати. Началната точка на християнската икономика не е това, което „работи” – прагматизъм – а заповедите и забраните на Божия закон. Всяка човешка дейност подлежи на Божия съд. Бог благославя законната дейност, в този живот и в бъдещия; Бог проклина незаконната дейност, в този живот и в бъдещия. Небиблейската икономика не работи, защото е морално погрешна и следователно проклета. Библейската икономика признава оскъдността (Битие 3:15-17), завета на господство (Битие 1:28) и личната отговорност (Филипяни 2:12).

Институционалната безработица се получава когато държавата се намеси в доброволните договорености за трудовите възнаграждения. Вместо да бъде временен проблем, безработицата става постоянно явление, защото държавата постановява, че заплатите трябва да започват от определено ниво. Всички хора, чиито труд струва по-малко от това ниво, по закон стават законово неспособни да бъдат наети на работа. Виж Профсъюзи, Закони за минимална работна заплата и Излишъци.

Интервенционизъм е държавната практика на намеса на пазара чрез създаване на правила и наредби (напр. закони за цени или заплати) или чрез предлагане на услуги, които Библията не позволява на държавата да прави (напр. данъчно финансирани медицински грижи, образование и социални грижи). Трябва да помним, че намесата поражда повече намеса; тоест, ако държавата намали цената на млякото, след това трябва да намали цената на фуража, след това на селскостопанското оборудване и така нататък, докато накрая достигне до пълен социализъм (като да казвате по-големи лъжи, за да обясните предишните – действителността постоянно ви преследва). Виж Социализъм.

Инфлация е изкуствено увеличаване на предлагането на пари от държавата. Популярното значение на инфлация е увеличение на цените. Това е заблуждаващ и удобен начин за политиците да отклоняват вниманието от действителния проблем, а именно, финансирането от страна на централната банка на държавния бюджетен дефицит. Високите цени са следствие от инфлацията. Когато държавата увеличава паричното предлагане (или чрез печатниците за пари или чрез увеличаване на кредита), покупателната сила на всеки долар пада, и фирмите трябва да поставят по-високи цени, за да компенсират своите собствени нараснали разходи. Инфлацията също изкривява икономическите изчисления: с “пари,” които в действителност не съществуват, се правят лоши инвестиции . Единствените печеливши от инфлацията са тези, които първи получават новите пари и могат да увеличат покупките си преди цените да нараснат. Когато инфлацията продължи, цените започват да се увеличават по-бързо, отколкото количеството на парите. Това накрая води до крайната фаза на инфлацията: паническа надпревара за освобождаване от парите в замяна на реални стоки от всякакъв вид. За да реши проблема с инфлацията, държавата трябва само да премахне централната банка, да изисква 100% банкови резерви за всички търговски банки и да отмени своите закони за националната валута като законово разменно средство.

Това става в Германия през 1923, когато германската марка падна до една трилионна част от своята стойност през 1914. В Унгария след Втората световна война покупателната сила на пенгото падна до вероятно най-ниската стойност, позната в цялата история: за малко повече от година цените нарастват с 399.62×10²¹. Държавата започва да печата банкноти със стойност сто квинтилиона пенго, чиято покупателна сила все още е много по-малка от тази на едно пенго преди инфлацията. Идеята е, че инфлацията е винаги причинена от държавното увеличаване на паричното предлагане, съчетано с частичния банков резерв, който е държавно лицензирана система на фалшифициране.

Капиталът е нетното благосъстояние от стоки и спестявания, притежавани от човек, който участвува на пазара. Капиталът се натрупва единствено чрез спестяване и увеличаване на предлагането на капиталови стоки. Виж Спестяване.

Капитализъм е марксистката дума за християнско общество. То представлява система на частна собственост и управление на средствата за производство, както и на плодовете от производството, и е противна на политиките на държавна собственост или контрол. Виж Свободно предприемачество.

Капиталистите са хора, които или инвестират в дадено предприятие, или защитават и подкрепят капиталистическата система.

Капиталовите стоки са неща като инструменти, машини и сгради – вече произведени „фактори за производство” – които правят труда по-производителен като намаляват времето и енергията, необходими за постигане целите на производството. (Сайдър поддържа заблудата да счита „трудоемкото” – т.е. по-неефективното производство – за морално по-висше; виж Rich Christians, pp. 54, 230 [pp. 47, 237]. В действителност, увеличаването на производителността на труда означава увеличаване на благосъстоянието и възможностите за заетост на глава от населението. Парите, които се спестяват чрез наемане на по-малко работници, ще бъдат изразходени на друго място, като по такъв начин се наемат работници в друга индустрия. Виж Henry Hazlitt, Economics in One Lesson, ch. 10.)

Комунизъм е обикновено синоним на социализъм, при който цялата икономическа дейност се контролира от държавата. От 1928 той се използва от комунистите да означава обявената цел на социализма, когато всичката собственост ще бъде ползвана общо от всички и няма да има нужда от държавна власт. Това е небиблейска и непостижима цел, и нито една социалистическа страна не се опитва сериозно да я постигне. Виж Социализъм.

Конкуренцията е действието на индивидите, които се опитват да достигнат най-благоприятна позиция в общественото разделение на труда. Тя не е „конкурентна” в смисъл на бойни действия, а просто в смисъл, че стоките и услугите се разпространяват по най-ефективния начин (с най-малки загуби). Продавачите се конкурират един друг като предлагат по-добри и по-евтини стоки; купувачите се конкурират един друг като предлагат по-високи цени; работниците се конкурират един друг, като предлагат по-качествен и по-евтин труд; работодателите се конкурират един с друг, като предлагат по-високи заплати. Резултатът от този процес е, че предлагането и търсенето се стремят да се изравняват чрез свободно променящи се цени, и на потребителите се представят най-добрите и най-евтините стоки, които са в съответствие с нивото на търсенето. При тоталната държава конкуренцията се изражда в опити да се спечели благоволението на тези, които са на власт – законови монополи на насилие.

Контрол върху цените (ценови контрол) са държавни наредби, които поставят максимални или минимални цени за определени стоки. (По някаква причина тази практика често се нарича „справедлива търговия,” което означава, че е несправедливо хората да търгуват доброволно.) Библията забранява на държавата да прави това, и затова контролирането на цените никога не действува. Цена, установена по-високо от пазарната цена ще доведе до излишъци, защото малко хора ще искат да я платят. Цена, установена по-ниско от пазарната ще причини недостиг, защото производителите няма да могат да произвеждат стоките. (Ако държавата се вслуша в съвета на Роналд Сайдър и наложи ценови ограничения, може би трябва да започне с оценяване на неговата книга на 10 цента. Заради бедните, разбира се.) Контролираните цени само допринасят за човешката мизерия. Основната причина за контролирането на цените не е облекчаването на бедността, а увеличаването на властта на държавата. Виж Етатизъм.

Laissez-faire означава “да оставим нещата сами на себе си.” Това е синоним на свободния пазар, който държавата трябва да остави сам на себе си. Наистина, пазарът има граждански закони около себе си: Библията не позволява да се прави всичко само защото някой желае да плати. Например, трябва да бъде незаконно хомосексуалистите да купуват сексуални услуги от деца в замяна на хероин. Но по принцип функцията на държавата е да защитава хората и да наказва престъпленията. Държавата трябва да налага Божия закон. Извън това, тя трябва да “остави нещата сами на себе си.”

Либертарианство е името на философията, която учи много библейски неща за икономиката и политиката. Но тези, които наричат себе си либертарианци, обикновено не се интересуват много от християнството или законите на Библията; те просто искат да свалят държавата от гърба си. Те осъзнават, че библейската система на свободно предприемачество без държавна намеса работи добре, но не харесват библейските закони, които вървят с нея. Така, макар че казват много неща, които са икономически правилни, техният основен принцип е анархия и антиномизъм, Например, те искат държавата да престане да контролира цените (правилно); но не желаят държавата да наказва хомосексуалистите, прелюбодейците и аборционистите (неправилно).

Марксизъм е философията на Карл Маркс (1818-1883), който е написал Капиталът, вероятно най-известната непрочетена книга в света, с изключение може би на Произход на видовете на Дарвин. Марксизмът учи, че всеки, който става богат, го прави за сметка на бедните. Марксизмът учи, че трудът е единственият източник на стойност. Марксизмът учи, че низшите класи са винаги експлоатирани от висшите класи. Марксизмът учи, че собствениците на земя трябва да бъдат лишени от нея, и че цялата собственост трябва да бъде обща, съвместно “притежавана” от всички. Марксизмът учи, че хората трябва да притежават само това, от което имат нужда. Някои от тези идеи вече могат да ви звучат подозрително познати.

Меркантилизмът е бил популярен през 16 и 17 век. Това е теорията, че ако една нация печели, това трябва да е за сметка на друга нация. Меркантилистите смятат, че ако някаква размяна ползва един човек, той трябва да е ограбил другия човек. Така те казват, че държавата трябва да се намеси, за да направи нещата справедливи – чрез облагодетелстване на една група хора спрямо друга. По този начин никой няма да спечели, освен държавата и тези, които получават държавна милостиня. Понякога те използват извадени от контекста библейски стихове за да защитят своята теза за държавна намеса. За нещастие, така правят и някои съвременни меркантилисти. Това обърква хората. Въпреки това, то помага на книгите да се продават.

Митата са форма на узаконена кражба. Държавата облага внасяните стоки, като повишава цените им за да позволи на местните производства да се „конкурират” с чуждестранните продукти. Митата насърчават международната неефективност. Защитените отрасли не са принудени от пазара да подобряват своите продукти или да намалят своите разходи. Митата са в ущърб на потребителите, понеже ги карат да дават повече пари за продукти с по-лошо качество от това, което би се предлагало на свободния пазар. Износителите претърпяват загуби, защото чужденците не могат да получат достъп до също толкова долари, и следователно ще трябва да намалят потреблението си на американски стоки. Това разбира се помага на неефективните чуждестранни производители. Навсякъде потребителите губят.

Монопол означава ситуация, в която един човек или група има изключителен контрол върху нещо, което другите хора желаят. Монопол съществува, когато държавата контролира пазара и забранява на хората да разменят според своите желания. При свободния пазар всеки, който прави огромни печалби, ще привлече конкуренти, и тези конкуренти ще се конкурират като предлагат подобни продукти на по-ниски цени. Единственият начин да се държи конкуренцията надалеч от успешното предприемачество е държавата да направи конкуренцията незаконна. Монополите се създават винаги от държавата. Не е възможно един монопол да съществува на свободен пазар, освен ако потребителите просто не смятат, че си заслужава да купуват алтернативния продукт. Пример: Arm & Hammer имат 99% дял от пазара на сода бикарбонат в Съединените Щати. “И какво от това?” питате вие. Правилно.

Национализация на промишлеността е израз, който социалистите използват, когато държавата краде частен бизнес. Тъй като Роналд Сайдър е изтъкнат теолог, той вероятно е чувал за Десетте Заповеди, които ни казват да не пожелаваме и да не крадем. Той е променил осмата заповед: “Не кради, освен чрез мнозинство.”

Нацист е популярно название за човек, който членува в Германската националсоциалистическа работническа партия на Адолф Хитлер. Нацистите са вярвали, че капитализмът е несправедлива система на експлоатация; че държавата трябва да управлява икономиката; че законите за контрол на цените и за минимални работни заплати са добри; че увеличаването на кредита може да направи една страна преуспяваща. Ще се учудите колко популярни са все още тези идеи.

Обезценяване на валутата е практиката на фалшиво увеличаване на паричното предлагане чрез поевтиняване на паричната единица. Преди откриването на книжните пари това е правено чрез смесване на благородни метали с по-евтини материали, и представяне на сместа за чисто злато или сребро (Исая 1:22). При книжните пари това се прави просто чрез печатане на необезпечени банкноти; а при използването на компютри това се прави чрез увеличаване на кредита (вж. по-долу). Когато частни лица го правят, това се нарича фалшифициране. Когато държавите го правят, то се нарича „прогресивна парична политика.” Библията го нарича кражба, без значение кой го извършва (Амос 8:5). Виж Инфлация, Кейнс и Грях.

Ориентация към бъдещето е отношение на оптимизъм относно възможността и желателността на прогреса. Тя е необходимо условие за нарастване на реалното благосъстояние на обществото. Единствено едно християнско общество, което уповава на твърдото обещание за Божиите благословения за бъдещето, може да поддържа дългосрочна ориентация към бъдещето. Такава ориентация към бъдещето води до по-ниски лихвени проценти. Бог ни е заповядал да развиваме земята и да учим народите, и Той е гарантирал успеха на нашата мисия. Виж Господство.

Освобождение би трябвало да означава “даване свобода на хората.” Но социализмът го използва да означава революция, която води до държавен контрол над всеки. В пряк превод, освобождението е тирания и диктатура. “Теологията на освобождението” е една съвременна версия на този революционен възглед.

Пазар е срещането на хора с цел купуване и продаване. Той съществува навсякъде където се осъществява каква да е размяна на стоки или услуги. Свободен пазар означава, че хората са свободни да правят размяна. Ако Джак иска да продаде своята крава срещу шепа боб, трябва да му се позволи да направи това без държавна намеса. Но на Джак не му е позволено да използва своите бобени стъбла за да наруши границите на имота на великана и да открадне от неговата собственост. Божият закон защитава собствеността на всеки, дори и на богатите, непопулярни великани.

Пазари на черно са пазари за купуване и продаване в нарушение на държавния контрол върху цените и купонната система. Учените на свободния пазар предпочитат да наричат черните пазари „алтернативни зони на предлагане,” тъй като по начало държавните наредби и ограничения са библейски незаконни.

Парите са стока, реално нещо, което хората ценят. Те са най-търгуваната стока. В Библията парите са винаги злато и сребро. Парите правят размяната много по-лесна, защото хората могат да разменят своите стоки за пари и след това да използват парите да купуват други неща, които желаят. Парите също помагат на хората да пресметнат пазарната стойност на своите продукти, и да изчисляват своите печалби и загуби. Книжните пари поначало не са пари. Те са заместител на парите и са полезни, защото е трудно да се сгъват монети в портфейлите. Но ако книжните пари са честни, зад тях винаги ще има точно определено количество реални, “твърди” пари, и те ще бъдат конвертируеми по всяко време. Те трябва да бъдат истински “складови разписки.” Книжните пари, които в момента притежавате, не са гарантирани от нищо друго освен от държавното обещание, че имат стойност – което е причината всеки долар, който имате днес, да струва по-малко от пет цента в сравнение с покупателната сила на долара от 1932. Мнозина оптимистични икономисти смятат, че доларът няма да бъде напълно сринат до 1990. Много оптимистични икономисти също участвуват в университетски пенсионни програми. Много оптимистични икономисти скоро ще получат един първокласен икономически урок. Не е ли чудесно образованието?

Печалбата е целта на всичко, което правим. Тя е чистото удовлетворение, което получаваме от успешното правене на нещо. Затова във всяка размяна печелят и купувачите, и продавачите: и двете страни получават каквото желаят в замяна на това, което дават. И двете страни са както купувачи, така и продавачи. Когато един бизнесмен прави висока печалба, това означава, че той е бил способен да задоволи потребителите, като ги снабди с това, което те желаят, на цена, която са готови да платят. Когато други бизнесмени видят неговите печалби, те ще започнат да се конкурират с него, защото също искат да печелят. Единственият начин да се конкурираш успешно е като предлагаш нещо по-добро или по-евтино. Ако конкурентните стоки са по-добри, първият бизнесмен ще се опита да привлече повече хора да купуват стоките му или чрез намаляване на своите цени, или чрез подобряване качеството на своите продукти. Така потребителите имат насреща си много производители, които се конкурират за печалби чрез ниски цени или високо качество. По този начин високите цени в крайна сметка служат на потребителите като създават на стоки, които постоянно се усъвършенстват. И с нарастването на производството процентът на печалбата намалява.

Поземлена реформа е социалистически евфемизъм за държавното ограбване на земя от някои хора и даването й на други. Назоваването на кражбата с друго име не променя факта, че тя е кражба.

Предлагане е желанието и способността на производителите да продават стоки. То се определя от търсенето на конкуриращите се потребители, изявено в ценовата система на свободния пазар. Ще се произвеждат онези продукти, които са най-търсени от потребителите. Забележителна черта на капитализма е, че се предлагат стоки за нуждите на обикновения човек. Посетете къщата на който и да е обикновен работник в тази страна и ще откриете, че почти всичките му вещи са доставени от „големия бизнес.” Това, което прави големия бизнес голям, е простият факт, че той ефективно задоволява нуждите на масите. Масовото производство, ниският размер на печалбата на единица продукт и масовият пазар създават огромни богатства. Ако вярвате, че определени стоки – готически романи, например – не трябва да се произвеждат, не трябва да се опитвате да спрете тяхното предлагане им, а тяхното търсене. И единственият библейски – и ефективен – начин да спрете тяхното търсене е чрез промяна на сърцата на хората чрез Благовестието. Тогава хората ще спрат да четат литература на бягството от действителността и ще започнат да четат добри книги. Предлагането ще се свие поради липсата на търсене в резултат на променените ценности. (Разбира се, това неизбежно ще означава, че хората ще спрат да четат по-вредните видове ескейпистка литература, и Рон Сайдър ще трябва да си намери друга работа.) Виж Търсене.

Предприемачи са хората, които действуват в настоящето за да произведат една по-желана ситуация в бъдещето. Те действуват, защото вярват, че да не се прави нищо ново няма да бъде така полезно. В този смисъл всеки е предприемач, зает с предвиждане и действие насочено към неизвестното бъдеще. На езика на бизнеса предприемачът е човек, който управлява производствените фактори за да постигне желан резултат по най-ефикасния и печеливш начин. Но трябва да помним, че функцията на „професионалния” предприемач не се различава качествено от тази на всеки, който насочва своите ресурси в предвиждане на бъдещето. Предприемачите са специалисти в поемане на рискове и икономическо прогнозиране.

Презумпции (първоначални предположения) са идеите, които имаме преди да мислим – например, когато мислите по някакъв проблем, вие вече сте предположили, че поначало можете да мислите логически. Християните приемат за презумпция, че Библията е истина, че Божието Слово е стандартът за истина за всичко. Те знаят, че страхът от Господа е началото на познанието във всяка област. Нехристияните предполагат, че човешкият предполагаемо автономен разум е стандартът за истина. Можете да разберете какви са презумпциите на даден човек като наблюдавате как той подхожда към даден проблем. Дали започва от Библията и действува от там, или започва от нещо друго? Опитва ли се да съобрази своите мисли с Божиите закони, или се опитва да тълкува Божиите закони според друг стандарт? Няма да има голяма стойност ако просто кажете, че Библията е Божие Слово, ако също казвате, че Библията няма отговори на икономически въпроси. Роналд Сайдър не вярва, че Библията ни дава „инструкции” за икономиката. Това означава, че когато пише за икономиката, предложената от него политика не идва от Библията. В крайна сметка има само един друг източник.

Производителност е скоростта, с която се произвеждат търсените стоки. Производителността може да се увеличи единствено чрез инвестиране увеличаване факторите за производство на това, което потребителите желаят. Какво потребителите желаят се показва от цените на свободния пазар. Ако тази информация е изкривена от контролирани цени или парична инфлация, за производителите е невъзможно да вземат правилни решения за това какво да произвеждат. Висока производителност може да се постигне само в свободно общество, където производителите имат лична, пряка изгода да задоволяват потребителското търсене.

Производствените фактори са три: (1) природните ресурси на земята (земя), (2) човешкият труд по разработването на тези природни ресурси (труд), и (3) време. Тези три производствени фактори обикновено се обобщават като земя, труд и капитал. Капиталът е съчетание на земя и труд във времето. Те произвеждат рента, заплати и лихви (плащане за времевото предпочитание).

Проклятието е Божият съд над онези, които не се покоряват на Бога. Както е описано във Второзаконие 28:15-68, Проклятието може да приеме различни форми. Въпреки че не можем да предположим, че взаимоотношението на индивида с Бога винаги се отразява пряко в неговото външно състояние, можем да наблюдаваме общата закономерност на Божия закон в отсъствието на обществени материални благословения, и наблюдаваме природни бедствия в общество, което е въвлечено в дългосрочно непокорство. Проклятието се вдига единствено чрез Божията благодат в отговор на общественото покаяние и покорство (2 Летописи 7:13-14).

Профсъюзите са банди от узаконени разбойници. Те не вярват в даването на свобода на работодателите и работниците да сключват договори. Те не позволяват на хората извън профсъюза да продават труда си на по-ниски цени; така те създават институционална безработица, защото също са убедени защитници на законите за минимална работна заплата. Като принуждават работодателите да вдигат заплатите над цените на свободния пазар, те повишават производствените разходи, което означава още две неща: по-малко производство и по-високи потребителски цени. Няма нищо лошо в това работниците да се пазарят с работодателите за заплатите си. Грешното е, когато синдикатите привличат държавата на своя страна. Това означава, че договарянето става под заплахата на оръжието. Фактът, че държавата ги подкрепя, означава също, че профсъюзите могат да заплашват, тероризират и дори убиват онези, които им се противопоставят, без да бъдат наказвани от държавата. Техни противници са не работодателите, а конкурентните работници, които са готови да работят за заплати по-ниски от тези, които членовете на профсъюза искат за себе си.

Психичният доход няма нищо общо с хонорарите на екстрасенсите. Той се отнася за личните, субективни чувства на хората, когато са постигнали определен резултат, не винаги паричен по естество. Хората често предпочитат да работят в приятна обстановка с приятелски настроени колеги, или да вършат конкретен вид работа, повече отколкото да печелят много пари.

Разделението на труда е крайно необходимо изискване за размяната, в което всеки член на икономиката работи в областта, където може да бъде най-производителен. Бог е разпределил различни дарби на хората, и търсенето на пазара привлича хората в тези дейности, в които те очакват да бъдат най-производителни за обществото като цяло, и следователно най-печеливши в личен план. Така всеки човек търгува своя продукт или услуга за тези на другите. Когато хората се специализират в това, което правят най-добре, общата производителност на обществото нараства.

Размяната участвува във всяко човешко действие, защото хората действуват за да заменят по-малко желано състояние с по-желано състояние. На свободния пазар всяка морално законна размяна ще е от полза и на двете страни, тъй като и двете страни заменят по-малко желани стоки за по-желани стоки. Виж Печалба.

Реални заплати са заплати, измервани не в долари, а от гледна точка на „покупателната сила” (колко тези заплати могат действително да купят). Например, средностатистическият работник през 1967 е получавал 5,000 долара на година. Десет години по-късно той получава два пъти повече, измерено в долари – но измерено в способност да купува, неговата реална заплата въобще не се е увеличила. Но неговите данъци са нараснали: по-високи облагаеми доходи. От друга страна, реалните заплати могат да се увеличат дори ако не нараснат в парично изражение. Тъй като производителността нараства и се предлагат повече стоки, цените падат; и същото количество пари ще купи повече стоки. Нашето внимание трябва да бъде насочено към увеличаването на реалните заплати, и това е възможно единствено чрез създаването на повече производство на търсени стоки. Виж Капитал.

Свободна търговия е свободно предприемачество на международна основа – размяна на стоки и услуги между гражданите на много страни, неограничавани от национални търговски споразумения, мита и тарифи, или някакви други препятствия пред търговията. При условие, че страните не са във война помежду си, търговията трябва да не бъде препятствувана. Ако дадена търговия е законна, тогава тя трябва да бъде напълно свободна.

Свободно предприемачество е свободата да се купува и продава по желание, без държавна намеса. Библейската функция на държавната власт е да защитава пазара от частна принуда или измама. Държавната намеса е законна единствено когато „предприемачеството” е забранено от Писанията. Държавният контрол над търговията е практика на Антихриста (Откровение 13:17).

Скромното живеене е понятие на Роналд Сайдър за живот с доходи на ниво на оцеляване. Както подчертах в книгата, това понятие е пълна измама, защото макар че той я представя като доброволен начин на живот, той в действителност възнамерява да накара държавата да я наложи на всекиго. Има още една причина социалистите да искат ние да живеем „скромно.” Те всъщност знаят, че социализмът не може да създаде икономически прогрес, и че социалистическата икономика не е нищо друго освен управлявана стагнация, освен когато икономиката се свива или срива. Така, подготвяйки ни за Работническия Рай, те искат да ни научат на навика да „се лишаваме.” Защото когато социалистическите принципи напълно бъдат приложени, това е всичко, което ще правим. Ще има постоянни дефицити на всичко, освен на гладуване, смърт и официални формуляри в четири екземпляра.

Социализъм е държавен контрол – или пряко притежаване от държавата – на средствата за производство. Това означава, че държавата монополизира всичко на пазара, като определя какво ще се произвежда, кой ще го произвежда, как ще го произвежда, кой ще може да се сдобие с продукта и как той ще бъде използван. Всички интервенционистки практики логично водят до социализъм, тъй като не може напълно да се контролира една част на икономиката без да се контролират всички други части. Разбира се, никой, освен Бог не може да контролира икономиката, и следователно истинският социализъм е невъзможен. Крайната цел на социализма е пълно държавно господство над всички хора. Виж Грях и Етатизъм.

Спестяване означава складиране на благосъстояние за бъдещо използване – събиране за осигуряване на бъдещето. Това изисква етика на отложено облагодетелствуване: пропускане на ползите в настоящето за да се извлекат повече ползи по-късно. Единственият начин да се увеличи бъдещото производство е като се ограничи настоящото потребление, събирайки капитал за инвестиране. Социалистите не разбират това, и затова имат друга дума за спестяването: презапасяване. Забележете пълното невежество на Сайдър за идеята за спестяването, когато той казва: „Капиталът не трябва да се раздава. Но всичкият доход след задоволяване на най-основните нужди трябва да се дава на бедните.” (Rich Christians, p. 172 [ср. p. 164]). Какво си мисли той, откъде идва заместващият капитал? Капиталът не пада просто от небето. Той е резултат от спестяване на доходи над и отвъд нечии най-основни нужди. В действителност Сайдър казва, че всичкият наличен капитал трябва да бъде консумиран, и че въобще не трябва да има последващо производство, освен „най-основни нужди,” произведени с голи човешки ръце.

Справедливостта се определя от Божия закон. Всяко отклонение от Божиите заповеди – даже в името на “любовта” или “милостта” – не е справедливост, а несправедливост. Нашият възглед за правилно и погрешно трябва винаги да идва от Библията. Библията, а не Платон, Маркс или Кейнс, определя правилното и погрешното.

Стойност е преценката, която всеки човек прави за това какво означават различните неща за него. Ние поставяме оценка на нещата според нашите лични ценностни системи, и тези ценностни системи се отразяват в начина, по който действуваме. Нужно е са помним, че стойностите не са в стоките и услугите, а в умовете на хората. Всички ние оценяваме нещата по различен начин. Това не означава, че всичко е относително, или че няма значение какво оценяваме. Ние ще се срещнем с Бога лице в лице, за да бъдем съдени за нашите мисли и действия, и Той е определил основните стойности на всичко в света. Но идеята за стойността като субективна е, че ние не можем произволно да поставяме цени, като че пазарните стойности на нещата са определени и постоянни. Стойностите се променят с промяната на хората, тъй като индивидите пренареждат своите ценностни системи според това, от което чувствуват, че се нуждаят или че им липсва. Например: човек, който живее в Анкъридж* вероятно ще постави по-висока стойност на снегоходките от някой, който живее в Сан Диего;** някой трапер в Анкъридж вероятно би ги оценил по-високо от банкер, живеещ в същия град; и трапер, който има нужда от нов чифт, вероятно би ги оценил по-високо от друг трапер, който току-що е получил три чифта за Рождество. Да повторим: Стойността не е присъща. Стойността се вменява от хората. В един свят на постоянна промяна не съществуват непроменими икономически взаимоотношения.

Стоките са неща, реални блага, които хората оценяват. Например, книжните пари не са стока: вие не цените парите в портфейла си според действителната стойност на хартията, а според това, което се надявате хартията да представлява (способност да купувате неща). Но стоковите пари (злато или сребро) са ценни поради това, което са като стока. Виж Пари и Стойност.

Стокови (търговски) споразумения са договори, чрез които различни държави установяват картели за да контролират продажбата на „основни продукти” (суровини и храни) на конкретни цени, които са „стабилизирани” над пазарната цена. Те са „ценови прагове.” Виж Ценови контрол.

Структурна промяна е понятие на Роналд Сайдър за промяна на законите на страната. Обикновено тя означава държавна намеса, която е забранена от Библията. Преди всичко това е левичарска неяснота, чрез която той внушава на читателите повече вина, докато избягва марксистките думи. Моля, никакви инструкции! Безопасността на първо място! Виж Интервенционизъм.

Търсенето е желанието и възможността на потребителите да харчат пари. Аз мога да желая да притежавам флота от яхти, но това няма да е търсене, ако не мога да ги купя. Чрез своето търсене (производство), потребителите определят какви стоки ще се произвеждат в последствие и при какви цени. Ако не се очаква търсенето да бъде достатъчно за да плати на производителите да произвеждат една стока, тя няма да бъде произведена. Така наличните на пазара стоки са тези, за които производителите вярват, че ще бъдат най-много търсени от съвкупността от потребители. Нещо повече, потребителското търсене определя заплатите на работниците във всяка област, като показва пазарната стойност на продукта от труда, и следователно пазарната стойност на труда, изразходван за неговото производство. Не е възможно да се „експлоатира” дълго време работната сила, тъй като конкурентните производители няма да допуснат една фирма да печели от плащането на заплати под пазарното ниво. Конкурентните работодатели покачват размера на заплатите.

Увеличаване на кредита е най-често срещаната съвременна форма на инфлация и става тогава, когато банките дават на заем повече пари, отколкото действително държат в резервите си. Заемателите имат възможност да плащат повече пари, отколкото вложителите са внесли под форма на депозити. (Виж Частичен банков резерв и Инфлация.) като следствие, увеличеният кредит създава нови долари, които след това се харчат или инвестират. Онези, които получат първи тези нови „магически пари,” вдигат цените на стоките. Това води до загуби за дошлите по-късно, и дава лъжлива информация на бизнесмените, които мислят, че увеличеното купуване на техните продукти означава, че те трябва да произвеждат повече – като не осъзнават, че „парите” изхарчени за техните продукти са били наскоро фалшифицирани (законово). Увеличаването на кредита е напълно нечестна практика. То краде чрез разреждане на покупателната сила на доларите на всеки човек. Печелят тези, които първи харчат; другите губят, особено наивните патриоти, които уповават на държавните пари. Виж Грях.

Федерален Резерв е централната банка на Съединените Щати, създадена по силата на Закона за Федералния Резерв от 1913. (От тогава са направени повече от 100 допълнения към Закона, които силно увеличават властта на „Фед.”) Фед контролира предлагането на пари и кредит в съответствие с общата политика на правителството. Той създава пари от нищото и изкупува федералния дълг. Тогава правителството харчи тези нови пари. Неговите действия са причината за нарастващата обезценка на долара. Виж Увеличаване на кредита, Частичен банков резерв и Инфлация.

Хуманизъм е система, в която самопровъзгласените автономни човешки ценности и интереси са възприети за основа за правилно и погрешно. Той е отказ от спазване на стандартите на Божия закон и като цяло е синоним на антиномизъм и автономия (виж по горе). Виж също Грях.

Цените се определят от изявените предпочитания на потребителите. Високите цени не се поставят от производителите; те само показват, че много хора силно желаят стоки на високи цени. Нито един производител не би могъл да постави своеволно каква да е предпочитана от него цена, защото ако цената е твърде висока, хората просто ще купят нещо друго. Нещо повече, някой друг ще започне да произвежда същата стока на по-ниска цена, за да реализира печалби чрез задоволяване на потребителското търсене на цена, която потребителите ще са по-склонни да платят. При свободния пазар цените ще бъдат достатъчно ниски, за да се избегнат постоянните излишъци, и достатъчно високи, за да се избегнат постоянните дефицити.

Частичен банков резерв е практиката на търговските банки да дават назаем повече пари, отколкото действително съхраняват в трезорите си. Това е най-могъщият инструмент на инфлацията. Сегашното изискване за големината на резерва (постановен от Федералния резерв) е осем процента. Това означава, че теоретично банките могат да дадат на заем до 12.5 милиона долара за всеки 1 милион, който те действително притежават. Това е изтънчен, законен начин на кражба. Той е също много печеливш за банките. Защо държавните власти го допускат? Защото се радват на достъп до по-евтини заеми. Виж Увеличаване на кредита.

–

Източници:

Чилтън, Дейвид: Производителните християни във века на манипулаторите чрез вина, Речник