Предварителни бележки:
1. Този постинг е предназначен за лично ползване. Нещо като лична бележка на определена тема. Това означава, че не е написан, за да се търси полемика и спор по нещата, които ще бъдат написани по-долу, а е с цел придаване на словесна форма на неща, които смътно съм долавял, но по причина на предишна неспособност да уловя причините, съм бил неспособен да го направя по-рано.
Чета НФ разкази и романи от малък. Пак оттогава чета и научна и научнопопулярна литература за Космоса.
Специално при романите, а също и в повечето разкази, но в по-съкратена форма, настъпва момент, в който авторът, чрез устата на някой от героите в творбата, започва да говори на философска тематика. Смисълът на живота и прочее.
Проблемът е, че ако човек сравни тези философски идеи, няма да намери единен отговор, а само най-различни идеи и по тази причина в главата му би настъпило единствено едно голямо объркване. В голямата част от тези идеи обединяващият признак е техния атеистичен произход. Всеки автор се опитва да обясни как животът е произлязъл от материята (творба) или чрез времеви парадокс на засяване на начални живи клетки (творба), или как извънземните всъщност са преобразувани земяни („Една одисея в космоса през 2001-та година“ от А. Кларк).
Не по-различно е положението и с австралийския научно-фантастичен сериал от 4 сезона „Фарскейп„. Във всеки един момент всякакви опити за транцедентален морал извън самите герои бива осмиван, отричан и игнориран. В края на сериала се разбира, че една от главните героини – Заан – жрица от извънземен свят, всъщност е еволюирало растение…
Проблемът е, както със всяко философско учение, възприемащо човека като върховен стандарт за добро и зло, че честният и добросъвестен читател или зрител, ако търси да намери смисъл във фантастика от този тип, обикновено не само не намира, но и става циничен в следствие на неспособността си да намери отговор на екзистенциалните въпроси, породили това търсене.
Причините за такава фрустрация са многобройни, но една от най-важните е отричането значимостта на човека като създание. Извънземните форми на живот, казва се, са с всякакъв произход, както например споменатата Заан е еволюирало растение.
Отричайки значимостта на човека – дори като връх на еволюцията, (да не говорим, че мястото му като създание, направено по Божия образ е отречено чрез самия атеизъм) – се разрушават изобщо всякаква наченки на ред и способност за подредба в човешкия ум на света около него. Не би било силно да се каже, че подобен начин на хаотично мислене може да доведе човек до лудост.
Защото, дори някои да са достатъчно силни и да не изпаднат в лудост поради неспособността си да постигнат вътрешен мир в ума си, то на много други читатели/зрители тази липса на подредба се отразява в морала им. Най-драстичните проявление са, разбира се, хомосексуализъм (в мъжката и женската форма), но има и по-изтънчени проявления, като приравняване стойността на живота на човека с този на животни (повечето съвременни организации са от такъв тип), растения, дори с по-нисши организми (какво ще кажете за извънземни микроби на Марс? Също толкова значими, колкото и тези по плочките във вашата баня?), феминизъм и др.
Ако човек желае да намери отговор на въпроса за мястото на човека, би трябвало да търси отговорите на друго място. В Библията.
Има много хора, които ще кажат, че Библията е за промиване на мозъци. Или че пишещият тези редове има за цел да набира християнски последователи.
Ами не. Не е така.
Тези редове са написани от искрен християнин, един от многото, които са нелицемерни, а искрени във вярата си и я приемат като нещо лично, а не като начин за домогване до власт и влияние.
И така, в Библията Бог е Този, Който задава външен спрямо човека морал. Външно зададеният (т.е. трансцедентален) морал означава, че съществува и обективна истина, която е истина извън и въпреки човека. Примерно 2 + 2 = 4 е обективна истина. Законът за гравитацията е обективна истина. Има външен Създател, който поддържа тези неща като истина независимо от мнението на човека.
На второ място, човекът – в мъжки и женски пол – е създаден по Божия образ да бъде настойник над Божията Вселена като Божие творение – растения, животни, Земята, планетите, астероидите, звездите. (Бит. 1:28)
Като следствие на тази уникалност на човека – че само той е създаден по Божия образ – идва и по-голямата значимост на неговия живот спрямо и животни, и растения, да не говорим за по-нисши организми.
Това не е дискриминация по видов признак. Това е редът, изложен в Библията. Както видяхме от по-горния анализ, необходимостта от ред е толкова дълбоко вкопана в сърцето на човека, че дори когато той отхвърля Божия ред, той бива принуден да измисли свой собствен ред. Субективен ред, но е ред. Проблемът е, че като резултат има толкова редове, колкото и хора.
По въпроса за съществуването на извънземни. Библията не говори с категоричен тон за съществуването или несъществуването им. Това може да се дължи на две алтернативни причини:
– извънземни няма и по тази причина Библията няма и как да говори за тях
или
– Библията говори специфично за Божието откровение към човека, без живот на други планети да попада в темата на това откровение.
При първата възможност разсъжденията за Божия ред във Вселената и мястото на човека в него се запазват без допълнителни уговорки.
Дебати за извънземен живот се водят от векове в християнската църква. Съществуват два лагера: че животът на Земята е уникален, или че Бог, като източник на живота е толкова могъщ, че е създал живот на много планети (в миналото християнски мислители са допускали за възможно, дори са считали, че има живот на Луната, на Венера и на други планети).
Въпросът не е дали има или няма живот на други планети. Въпросът е дали има интелигентен живот. Моето лично разграничение на интелигентен живот е дали съответните същества са способни да възприемат или отрекат идеята за върховен бог. Само тогава, според мен, тези същества биха били с равен на хората ранг и не биха били подвластни на мандата за господство, описан в Битие 1:28. В противен случай хипотетичните извънземни, за които разсъждаваме, не биха били нещо по-различно от микроорганизмите, растенията и животните, над които Бог вече е дал власт на човека да ги управлява от Божие име. Дори и на други планети.
Но, поне засега, живот на други планети до степен на категоричност няма открит. По тази причина, ако човек желае да запази разсъдъка си, препоръчително е да се придържа към реда, описан като следствие от първата възможност.
Допълнение: можете да видите и бележките ми по книгата „A shining city on a higher hill – Christianity and the next New world„, където се обсъждат някои от споменатите в тази статия неща.
П. С. Ако искате да гледате научна фантастика, в която няма извънземни и гореспоменатата липса на ред, препоръчвам ви поредицата от „Бойна звезда Галактика“. Струва си.