A shining city on a higher hill – Christianity and the next New world

by Михаил Матеев on December 8, 2012 · 1 comment

in A shining city on a higher hill - Christianity and the next New world, Космос, Марс, Християнство

 Записки за лично ползване по книгата “A shining city on a higher hill – Christianity and the next New world” на James Heiser.

Въведение:

Faith and reason are both good gifts of the Holy Trinity, but (like all things of this created world) are open to misuse on account of man’s fallen creature. In theological circles, one often hears of the distinction between the ‘natural’ and ‘special’ revelations – that is, that which the Lord reveals through the creation, and that which He has made known through Holy Scripture. We do not do justice to the truth when we neglect either revelation, but they must be kept in right relationship to one another. Frankly, I believe it is the misunderstanding of these two sources, and of their relationship to one another, which has led to most of the trouble.

Гл. 1: The Keplerian Principle: Space Exploration in a Universe Designed for Discovery.(2004)

p.12: Kepler saw a divine intention that man would study the natural world. In his  Epitome of Copernican Astronomy,  Kepler repeatedly refers to the Earth as “the home of the speculative creature” and argues that the very structure of the solar system aids in man’s study of the universe, and that this is by divine intention.

p. 13. Земята позволява изклюителен брой разнообразни научни експерименти, вместо да е идеална само за един вид експеримент.

p. 14: Цитатът от физика Barr относно догматичното материалистично мислене, което ограничава мисленето до само обяснения чрез материята, но не и нещо отвъд нея.

гл. 2: Desugned for Discovery – Is Space Exploration PArt of Humanity’s Destiny?

P. 21. Цитатът от Barr за материализма като научна философия, и абзацът след него.

P. 22: Бръсначът на Окам е дълбоко богословски аргумент, вкоренен в християнското разбиране за Твореца.

pp. 26-27: Д-р фон Браун, бащата на американската ракетна програма, е бил искрено вярващ християнин.

гл. 2 Designed for Discovery – Is Space Exploration Part of Humanity’s Destiny? (2005)

Авторът разглежда някои уникални свойства на Земята като прозрачната атмосфера, която дава възможност за наблюдания в Космоса от повърхността на Земята, цветовия диапазон на възприемане на човешкото око, цитира Кеплер и фон Браун, изказвали се в подкрепа на идеята за Създател (цитат на 28-29 страница)

гл. 3. Who’s afraid of Giordano Bruno?(2005)

3.1. В първата част от тази глава се разглежда случая на Джордано Бруно, който е изгорен на клада от римокатолическата инквизиция. Твърди се, че е изгорен за идеите си за множество населени светове, но всъщност истинските причини са били, че той се занимавал с магьосничество – вярвал е, че небесните светове са движени от демони, изработвал е талисмани, чрез които е вярвал, че може да влияе на тези демонични сили, а Коперниковата система е само математически модел, който той е използвал.

3.2.  Във втората част на главата се разглежда идеята за множество населени светове и как всъщност тази идея произлиза от Църквата, а не от Коперник или Бруно.

Бруно е изгорен през 1600-та година. А много по-рано, през 1277 г., архиепископът на Париж – Etienne Templier – издава оссъждение на 219 твърдения, извлечени от Аристотеловите принципи, включително убеждението, че “Първопричината не може да сътвори множество светове”, от което убеждение са били повлияни и по-ранни християнски богослови (Аристотеловите принципи са обяснени в средата на 38 страница, а осъждението е в края на 38 стр.)

стр. 39: The Church thus took a stand against the prevailing cosmology of the day and opened the way for the development of the concept of a plurality of worlds.

стр. 40: Споменава се за германския кардинал Nicolas of Cusa (1401-1464), който открито е поучавал, че е възможно да има живот на други планети, както и че Космосът няма абсолютен център, а е безкраен.

стр. 41. В началото на страницата се казва, че за средновековната римокатолическа църква доктрината за множество светове е била задължителна.

стр. 42. Главата завършва с думите, че ако човек вярва в извънземен живот, но отхвърля съществуването на всемогъщ Творец, е разсъждавал над тези две неща, но твърде малко.

гл. 4. Implications of the Discovery of Extraterrestrial Live for the Christian Worldview(2004)

Introduction

Дебатът дали има извънземен живот се е водил от две и половина хилядолетия. Той не е нещо, което е ново. Макар може да се нарече ново, което е добре забравено старо.

The significance of the Discovery of Extraterrestrial Life

Библията не говори за извънземен живот – той не е обект на нейния предмет. Това означава, че тя по категоричен начин нито го потвърждава, нито го отхвърля. Централна тема за Библията и следователно за християнството е грехът на човека и изкуплението и спасението на човека от греха, (заедно със възвеличаване на Бога – в скобитте е моя бележка – М. М.)

В християнството като цяло съществуват два лагера – на онези, които подкрепят доктрината за това, че животът е съсредоточен единствено на Земята, и другият лагер – на “по-голямата слава”. Според привържениците на последната идея Бог се възвеличава чрез откриването на още места, където съществува живот, защото Бог е източник на живота.

Това, което е важно по отношение на Марс, е следното: Дори да се намери микробен живот, най-основателно е да се предположи, че каквото и да е доказателство за живот на Марс трябва да се предполага, че е живот, който се е зародил на Земята, освен и докато се докаже обратното чрез основателно научно изследване. (сс. 46-47).

За християните теологичното влияние от намирането на пренесен от Земята живот на Марс по същество ще бъде нулево. Съществуването на местни марсиански микроби (т.е. с марсиански произход – ММ) би било интересно, разбира се, и човек може с готовност да очаква че такова откритие би било сигнал за победа на позицията “по-голяма слава”, или въздигане на тази позиция в комбинация с възгледа “живот, съсредоточен само на Земята”. В Псалм 8 Давид излага модел на ценна християнска реакция на такова откритие:

1. За първия певец на гетския инструмент. Давидов псалом. Иеова, Господи наш, Колко е превъзходно Твоето име по цялата земя; Ти си поставил славата Си над небесата.

3. Когато гледам Твоите небеса, делото на Твоите пръсти, Луната и звездите, които Ти си отредил,

4. Казвам си: Що е човек та да го помниш? Или човешки син та да го посещаваш?

5. А Ти си го направил само малко по-долен от ангелите 1, И със слава и чест си го увенчал.

 

Но ако единствено се открива микробен живот – дори и по другите планети и спътници, това само утвърждава рядкото положение на планетата Земя – да има условия за живот на висши животни (в биологичен смисъл – ММ).

Така нашият комплекс за малоценност като хора може да се окаже неоправдан. Не сме центърът на Вселената, нито някога ще бъдем. Но не сме толкова обичайни и обикновени, за каквито Западната наука ни счита.

Това, разбира се, увеличава трагедията на изчезващите животински видове на Земята, защото би могло да се окаже, че те са единствени в цялата Вселена.

Разбирането, че животът е рядък и ц’енен съответства добре на библейското разбиране, че грижата за Земята е настойничество,поверено на човечеството. “И Господ Бог взе човека и го засели в Едемската градина, за да я обработва и да я пази.” – Бит. 2:15. Престъпването от страна на човека на настойничеството му, което е следствие от неговото грехопадение, довежда страдание върху (цялото) творение. Както пише св. Павел до църквата в Рим: “Понеже създанието беше подчинено на немощ 1, не своеволно, но чрез Този, Който го подчини, с надежда, че и самото създание ще се освободи от робството на тлението, и ще премине в славната свобода на Божиите чада. Понеже знаем, че цялото създание съвокупно въздиша и се мъчи до сега.” (Римл. 8:20-22, изд. 1940). Независимо дали човечеството ще открие живот на Марс или не, притискащата нужда за покаяние и обновление е подчертана от начина по който нашият вид е злоупотребил (abused) с настойничеството си.

The significance of the Discovery of Extraterrestrial Intelligence 

Дори да има някаква вероятност за извънземен живот на Марс, още по-малка е вероятността заразумен живот в рамките на Слънчевата система, дори и той да съществува някъде извън нея. Въпреки това, богословските въпроси, породени от съществуването на такъв живот са дори по-интересни от разглежданите в предната част на главата. Ето и няколко мисли по този въпрос.

С определена степен на увереност може да се твърди, че християнството няма вътрешен проблем с идеята за други сътворени интелигентни същества, различни от хората. Християнството излага съществуването на нечовешки сътворен разум в Стария и Новия завет: Божието Слово ги нарича ангели и демони. Ангелите играят значима роля в историята на спасението като пратеници и представители на Бога.

Според prof. John Haught of Georgetown University религиозните мислители отдавна са подддържали идеята не просто за разумен живот в Божието Небе, но и в материалните небеса. В цитат на страница 50 Хот твърди, че откриване на извънземен разум би утвърдило теизма (проиизхода на живота от Бога – М. М.) – че всичко във Вселената, целият живот в нея е с общ произход Всемогъщия Бог.

И тук Хот добавя (нещо много важно особено за членовете на Марсианско общество): “Въз основата на всеприсъствието на единия Бог ние също трябва да имаме разширен дом във всички възможни светове, до които можем в края на краищата да пътуваме.”

Християнският писател Кей Си Луис е по-скептичен относно потенциала на човека за плодотворна среща с извънземен разум. Романите му от т.нар. “Космическа трилогия” (Space Trilogy) (Out of the Silent Planet, Pelelandra и That Hideous Strength) са до един предупредителни истории по отношение мястото на човечеството във Вселената. Поради падналата същност на човека, той, Човекът, би посрещнал с вражда всяка интелигентна извънземна раса (цитатите на 50-51 страници са от есето му“Religion and Rocketry”). “Това е което нашата раса винаги прави спрямо чужденците. Човекът убива или поробва всеки вид, който може.” (Да се прочетат и анализират целите цитати).

Последният цитат в глава 4 (52-53 стр.) е от John Wilkins (който по-късно става англикански епископ) от неговото произведение “The Discovery of a World on the Moone”, публикувано през 1638 година. В него авторът говори за това, че неговото поколение не знае много за Луната и нейните обитатели и може би техните деца (в смисъл на идни поколения) ще изобрети средства и начини за по-близо запознаване с тези обитатели. Методът на провидението е не да ни показва всичко, но да ни води далеч в знание от едно за друго нещо. (‘Tis the method of providence not presently to shew us all, but to lead us to a long from the knowledge of one thing to another). Въпреки че той самият няма представа как би могло да се преодолее огромното пространство до Луната.

Последният абзац от глава 4 гласи:

“Доверието на Wilkins в провидението и неговото благоразумие при ограничаването на размера на неговото предположение биха ни послужили добре днес. Ако не сме сами, то и науката, и богословието ни инструктират какви късметлии сме, и ни предупреждават срещу надменността. Ако сме сами, в смисъл че няма извънземни (разумни или не), то науката и богословието ни служат добре, като ни учат колко ценен е животът наистина.”

 

гл. 5. Several Theological Considerations Concerning Plans for Terraforming Mars (2000)

Introduction

Тук авторът заявява, че макар самото тераформиране да е страховит технологичен проект, още по-важен е етичното предизвикателство, което представлява това решение. Тъй като опитът от двадесети век показва, че не всичко, което е възможно да се направи, трябва да се прави.

След това цитира Dr. Russel Kirk, който казва, че разделението в съвременната политика не е между привърженици на тоталитаризма, от една страна, и либертарианци, от друга страна, а между хора, които вярват в някакъв вид трансцедентален морален ред, от една страна, а от другата страна са всички останали, които вярват, че краткотрайният живот, който живеем е всичко, което имаме – които са съсредоточени върху производство и потребление. (54-55 стр.)

След това авторът прави твъддение, че трансцедентален морален ред наистина съществува и че взаимоотношението на човека с природата трябва да бъде според такъв етичен стандарт

“По тази причина ще изследваме етиката на намесата – особено саможертвената ‘кенотична’ етика –  ако се наложи да се вземат решения по отношение на тераформирането, в случай че живот на Марс наистина съществува, особено в светлината на явния интелигентен дизайн на Космоса за поддържане на живота.”

More than ‘Good Luck’ – Growing Support for Intelligent Design

От 55 до 61 страница авторът прави изложение в защита на интелигентния дизайн всичко около нас и в нас. Също така този интелигентен дизайн налага трансцендентален морален ред, съгласно който, ако бъде открит живот на Марс с местен произход (а ако той съществува, то това ще е с някаква цел), това би поставило голямо етично предизвикателство в историята.

 Possibilities for Life on Mars

Според автора, възможностите за живот на Марс се обобщават в четири точки

1) Никога не е имало живот на Марс

2) Имало е живот на Марс в миналото, но е измрял

3) Има настоящ живот на Марс, пренесен чрез панспермия от Земята

4) Съществува живот на Марс с истински местен произход

По точка 1. и 2. не би съществувал никакъв морален проблем по отношение влиянието на процеса на тераформиране върху живот на Марс.

За целите на дискусията, казва авторът, нас ни интересува само наличието на съществуващ живот (независимо дали пренесен чрез панспермия или истински местен).

Some implications for Intelligent Design on the Decision to Terraform Mars

По отношение на точка 3. авторът прави две предположения:

Че ако животът е дошъл от Земята, той би могъл да бъде съхранен подобно на другите редки видове на самата Земя.

Че ако животът е дошъл от Земята, то той само би се облагодетелствал, ако отново условията станат земеподобни.

 

Ако обаче животът е с местен произход, то, бъдейки настойници, а не господари над цялото Божие творение, би следвало да проявим смирение и милост и да оставим този живот да се развива на планетата си, защото животът не е нещо, което ние създаваме, но само можем да опазим и съхраним.

И завършва с Пс. 8:3-5

 

3. Когато гледам Твоите небеса, делото на Твоите пръсти, Луната и звездите, които Ти си отредил,

4. Казвам си: Що е човек та да го помниш? Или човешки син та да го посещаваш?

5. А Ти си го направил само малко по-долен от ангелите, И със слава и чест си го увенчал.

 

Бел. моя: не ми стана ясно каква е авторовата позиция, ако там животът е нисш – бацили, бактерии и др. под. Може би по-нататък в книгата ще стане ясно.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

{ 1 trackback }

{ 0 comments… add one now }

Leave a Comment

Previous post:

Next post: