Основите на обществения ред

by Михаил Матеев on November 27, 2015 · 0 comments

in Основите на обществения ред

Читателски дневник и избрани моменти от “Основите на обществения ред” от Р. Дж. Ръшдуни

глава 1: “Апостолската изповед на вярата и конфесионализмът”

“Всяко отричане на конфесионализма е основано или на лицемерие, или на невежество.”

“Изповедта на вярата е повече от просто стандарт за членство на църквата. Тя е минималното определение на вярата. И тя е лична: “Вярвам,” credo. Тя е повече от вярата на църквата: тя е вярата на вярващия….Индивидът потвърждава всеки член на изповедта, от Бога като всемогъщ Баща и Създател до прощението на греховете и възкресението на тялото, като своя лична вяра. Именно в това западното християнство се различава от източната църква. Първо лице множествено число, “ние,” е гръцката изповед. Западните църкви следват латинската формула, “аз вярвам.” От значение е, че до наши дни латинското християнство и западните църкви са били свидетели на дълга поредица от реформи, множество призиви към верните да се върнат към вярата, защото приоритетът на изповедта е вярата на вярващия, а не вярата на църквата.

Апостолската изповед се различава от изповедите на всички други религии, били те хуманистични, будистки, мюсюлмански, индуски или други. Вярата на всички други религии е в съвкупност от идеи или твърдения относно реалността. Те могат да са вяра във върховенството на човека, или върховенството на нищото, или в служението на даден човек (Мохамед като пророк), или върховен дуализъм или монизъм, но в края на краищата всички те изискват вяра в определени идеи или твърдения. Апостолската изповед е коренно различна: тя дава обобщение на историята, създадена от Бога Всемогъщия Баща, изискваща спасение чрез Исус Христос, Неговия единороден Син, Който влезе в историята, живя, умря и беше възкресен в историята, и сега е Господар и Съдия на историята. Неговото свято събрание действа в историята, която кулминира във възкресението на всички и вечния живот. Следователно, цялата изповед е декларация относно историята.

Изповедта започва, “Вярвам,” но както видяхме, това не е потвърждаване на определени идеи и схващания, а съгласие с историята такава, каквато Бог я е създал, изкупва я и я управлява. Небиблейският конфесионализъм е активен: той включва решението на индивида относно някаква съвкупност от идеи и схващания. Библейският конфесионализъм е съгласие с Божието сътворение, изкупление и управление; той е пасивен, защото потвърждава действие на изкупление от Триединния Бог, в което човекът е просто получател по благодат. Но тази пасивност е основата на истинска активност: сега човек под Бога се движи на основата на истински закон, на основата на канона на Писанието, за да упражнява господство над земята в името на Триединния Бог. Следователно християнският конфесионализъм е основополагащ за Западния активизъм, конституционно право и надежда по отношение на историята.”

{ 0 comments… add one now }

Leave a Comment

Previous post: