Могат ли посветените християни да се възползват от, и да подкрепят, дарителството на органи и/или трансплантанти?
Автор: Проф. д-р Брад Харъб
Оригинална статия: http://www.apologeticspress.org/articles/2164
Превод: Михаил Матеев
Отговор:
Преди петдесет години за това не е имало никакъв спор. Ако някой е притежавал органи, които не са били здрави, било по причина на болест или генетичен набор, единствената надежда е била лечебната терапия. Преди съвременните трансплантанти, хирургичните намеси са фокусирани основно върху замяната на крайници и зъби – въпреки че нивото на успех беше в най-добрия случай отчайващо. През късния деветнадесети и през двадесети век, много животински органи са трансплантирани – неуспешно – на хора. Но семето е хванало корен. Първият надежден доклад, свързан с трансплантационната хирургия, датира от 1823 г., когато германският хирург Карл Бунгер (Carl Bunger) прави пластична операция на носа на една жена, като присажда кожа от нейното бедро. През 1906, австрийският офталмолог Едуард Зим (Edward Zim) прави първото присаждане на роговица, постилайки пътя на хирурзите за употреба на мъртъв или дарен материал. Но главният пробив настъпва през 1954, когато двама доктори, Джоузеф Мъри и Дейвид Хюм (Joseph Murray and David Hume), осъществяват първата успешна трансплантация на бъбрек между родственици от еднояйчни близнаци. Това отваря врати за това, което скоро ще се превърне в обещание за възстановено здраве и живот за буквално хиляди хора. Почти петдесет години по-късно, докторите съобщават за успешни трансплантации на сърце, панкреас, островна клетка на панкреас, тънко и дебело черво, бял дроб, черен дроб и двойна трансплантация сърце-бял дроб. Но възниква въпросът: „Дали тази нова медицинска технология е в съгласие с волята на Бог?“ Какво би трябвало да знаят християните за трансплантациите на органи, и можем ли да подкрепяме тази непрекъснато увеличаваща се практика?
ТОВА ПРИЕМЛИВО ЛИ Е?
Червеният Кръст е направил списък „Твърдения от различни религии“, съобразно тяхното приемане или отхвърляне на трансплантацията като практика (виж справката Червен Кръст (Red Cross)). Диапазонът на позиции, приети от различните религиозни организации в списъка, варира от такива, които силно я подкрепят и виждат дарението на органи като „акт на милосърдие, братска обич и саможертва“, до такива, които са твърдо срещу такива дарявания. Под „Христова Църква“ (Church of Christ), в списъка се твърди много простичко: „Трансплантациите на органи не би трябвало да са религиозен проблем“. Докато това може да изглежда, че отговаря на въпроса дали е или не е приемливо да се подкрепя дарителството на органи и трансплантацията, истината е, че това твърдение – в себе си и от само себе си – е лишено от всякаква истинска значимост. Истината може да бъде определена само от страниците на Божието Слово и там е мястото, където ние трябва да отидем за насока в отговорите на спорни въпроси като тези. Повечето аргументи за или против дарение на органи и/или трансплантация попадат в три категории: тези, които са фокусирани върху любовта към ближния; тези, които имат връзка с отношението към тялото; и тези, които обсъждат възкресението.
Обичай ближния си
Един от най-силните аргументи за дарението на органи е, че чрез това действие се проявява любовта и състраданието към другите хора. Ние сме запознати с библейските положения за „обичане на ближните“ и „да правим на другите това, което ние искаме те да правят на нас“ като се опитваме да подражаваме ревностно на безусловната любов на Христос. Заповедта „да обичаш ближния си“, която се цитира от Исус (Матей 5:43), Павел (Римл. 13:9) и Яков (Яков 2:8), тя може да бъде проследена до Левит 19:18. От най-ранните дни в Стария Завет, ние научаваме, че на хората на Бог е било заповядано да показват любов към Бог, както и към своите ближни. Помислете за жертвата, която Исус Христос направи, като даде Своето тяло за цялото човечество. Йоан обобщава заповедта, когато пише: „Възлюблени, понеже Бог толкова ни е обикнал, ние сме длъжни също да се обичаме един друг“ (1 Йоан 4:11).
Когато Исус се старае да изрази това послание за безусловна любов към другите,Той говори за грижа към гладните, жадните, бездомните, голите, болните и затворените (Матей 25:35-46). Той продължава и изяснява: „Истина ви казвам: Понеже сте направили това на един от тия най-скромни Мои братя, на Мене сте го направили“ (Матей 25:40). Исус също използва притчата за добрия самарянин (Лука 10:25-37), за да ни научи, че ние, като християни, трябва да бъдем сърдечни и добри и да показваме любов към всеки. Ближният от Самария превързва раните, полива с масло и премества пострадалия човек на място, където той да може да се възстанови. Медицинската история показва, че намазването на раните с масло, превързването на раните и преместването на някой на място, където той/тя може да почива представлява най-добрата медицинска грижа, която е била достъпна по това време. Изпадайки в подобна ситуация днес, не бихме ли използвали най-добрата медицинска технология, която е налична, за да удължим живота на тези, които са крайна нужда? И нямаме ли днес технология и възможност успешно да трансплантираме органи? Успешните трансплантации на бъбрек и сърце са повече от 80 %. Ако някоя практика или процедура не е в разрез с библейските принципи, тогава трансплантацията и дарението на органи може да се счита за позволено и допустимо, и може да бъде поддържано от посветените християни.
Тялото е храм
Също така е важно да се говори относно въпроса на осакатяване, тъй като от определена гледна точка дарението на органи е крайна форма на осакатяване на човешкото тяло.Често, пасажи като 1 Кор. 6:19-20 са използвани да защитят идеята, че органите не трябва да бъдат добивани от нечие тяло. Като настойници на Божието творение, ние трябва да се отнасяме към нашите тела с респект, и да се въздържаме от всяко нещо, което би им навредило. Все пак, когато Павел пише тези думи на християните в Коринт, той твърди: „За това прославете Бога с телата си и с душите си, които са Божии“ (ст. 20), показвайки, че нещо трябва да бъде направено, докато съответния човек е жив. Във второто писмо на апостола до тях, той им напомня: „Защото знаем, че ако се развали земния ни дом, телесната скиния, имаме от Бога здание на небесата, дом неръкотворен, вечен“ (5:1).
Други изказват предложение, че пасажите, в които Исус учи, че ние трябва да отървем нашите тела от нашите ръце, крака, или очи, ако тези части ни съблазняват (сравни с Матей 5:29-30, 18:8-9, и Марко 9:43-48), позволяват и поддържат дарението на органи. Разбирането на тези пасажи в техния истински контекст, обаче, открива, че Исус не проповядва себеосакатяване или дарение на органи. Той, всъщност, набляга на сериозността на допускането на грях в нечий живот, и окуражава крайните мерки, за да се предотврати греха.
Възкресението
Едно от най-често срещаните неразбирания сред християните е идеята, че е за възкресението е необходимо да съществува и да е запазено в известна степен човешкото тяло. По тази причина, много християни не са склонни към дарение на органи, защото те вярват, че възкресението само по себе си изисква „цялото“ тяло. Къде оставя тази идея безбройните милиони, които са починали преди повече от 50-100 години – преди да бъдат използвани гробниците , като средства, които помагат за забавянето на процеса на разложение? Ако ти посетиш гробища на хора, които са починали преди двадесети век, ще видиш, че и тялото, и ковчега са се разложили. Когато Бог раздава наказанията в Едемската градина, Той казва на Адам: „С пот на челото си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст, и в пръстта ще се върнеш“ (Бит. 3:19, подчертаното е добавено). По този начин Бог се закле, че един ден нашите земни тела ще се върнат в пръстта.
Освен това, ние имаме нужда от правилно разбиране за това, което ще се случи при възкресението. Павел, в посланието до коринтяни, прозира в известна степен разликата между физическото тяло при смъртта (което може да се разложи по много начини), и духовното тяло на възкресението (1 Кор. 15:35-49). Той използва съответствието в разликата между семето и резултата от това семе, за да илюстрира разликата между земното тяло и възкресеното тяло. Тогава той продължава да коментира: „Посято е одушевено тяло, възкръсва духовно тяло. Има и одушевено тяло, има и духовно тяло“ (ст. 44). Ако ние вярваме, че нашите тела, които ще бъдат възкресени, представляват просто едно „повторно заемане“ на нашите земни тела, то ние имаме погрешно схващане за нашето възкресение спрямо това, което е представено в Библията. Казано ни е, че нашите земно тяло – което е кръв и плът – няма да влезе в Божието Царство (1 Кор. 15:50). Откр. 20:13 ни казва, че моретата ще предадат мъртвите, които са в тях, показвайки, че дори тези, които са погребани или изгубени в морето, ще бъдат докарани в Деня на Възкресението. На основата на тези факти, християните не би трябвало да се страхуват или да отхвърлят дарението на органи, само за да запазят физическото си тяло непокътнато за възкресението.
ОПАСНИЯТ ПЪТ – ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА МОЗЪЧНА СМЪРТ
Докато Библията не говори срещу дарението на органи, хората, които почитат Божието Слово, все пак са с известни уговорки, що се отнася до добиването на органи – и то с право. От етична гледна точка няма нищо лошо във възстановяването на органи от мъртвите, но най-успешните органни трансплантанти изискват всеки обещаващ орган да бъде поддържан жив с кръв и кислород, които да текат през него, докато не бъде отстранен от тялото. Това затруднение е наистина проблемно, понеже ние не можем и не трябва да подкрепяме прекратяването на живота в полза на дарението на органи.
През късните 60 години на двадесети век, Актът за дарителство на органи (the Uniform Anatomical Gift Act), се превръща в закон във всеки щат на САЩ (подобна процедура е в ход и в България в момента – бел. на пр.). Тези закони позволяват на все още живи хора да разрешат дарението на всяка част от техните тела след смъртта им. Ако починалият не е разрешил подобно дарение, но не го е забранил изрично, то членовете на семейството му имат право да дадат такова разрешение. По същото време (през 1968 г.), специална комисия в Харвард препоръчва един неврологичен критерий – прекратяването на мозъчната активност – като определящ фактор за смъртта. Преди това в медицината се използва прекратяването на сърдечна и белодробна активност – т.е. сърдечно-белодробен критерий – за момента на настъпването на смъртта. Но медицинската технология напредва до точка, където е възможно да се поддържа (чрез газова маска) сърдечна и белодробна активност в продължение на дни и дори седмици, след като пациентът е загубил необратимо всякаква мозъчна активност.
Харвардската комисия просто е искала да установи критерий – мозъчната смърт – който лекарите да използват, за да определят смъртта. Оригиналните критерии – който включва липса на отговор на дразнение, никакво дишане или движение (когато газовата маска се отстрани), никакви рефлекси и права ЕЕГ (електроенцефалограмна) линия – са въведени с намерението да определят момента, когато цялата мозъчна активност е престанала, и по този начин е настъпила „целомозъчна“ смърт. Този критерий е широко възприет и в последствие е написан като закон. Все пак, човек, който страда от загуба на „висша“ мозъчна дейност (на кората) (и оттам загуба на съзнание), но все още притежава функции на гръбначния мозък (такива, като спонтанно дишане, отваряне на очите и др.). Според оригиналните Харвардски критерии, загубата единствено на по-високите функции не представлява смърт, понеже то не е пълна мозъчна смърт. По този начин, ние трябваше да мислим за смъртта като пълната и необратима загуба на функциите на сърцето, дробовете и мозъка.
Но през 1972 г. е открит циклоспоринът (cyclosporine), първото мощно имунопотискащо лекарство, което прави възможно за пациентите да получават (и да благоденстват след получаването) на органи, които не им съответстват точно. Ако отхвърлянето на имунната система спрямо органите на потенциалните донори може да бъде преодоляно, възможностите изглеждат безкрайни. Ето защо, в опит да увеличат доставките на дарени органи, много професионалисти от медицинския бранш започват да настояват за „осъвременяване“ на критериите за определяне на смъртта.
През последните години става съвсем ясно, че жаждата за трансплантируеми органи е толкова голяма, че ние, всъщност, предефинираме определението за смърт, за да можем да произвеждаме и да набавяме „необходимите“ органи. През 1994 г. Съветът по етнически и правни въпроси към Американската Медицинска Асоциация (Council on Ethical and Judicial Affairs of the American Medical Association (AMA)) публикува тяхното осъвременено мнение, че е „етично допустимо“ да се използва аненцефаличен неонат“ като донор на органи (вижте бележката Council on Ethical and Judicial Affairs). Това решение идва, въпреки сегашния закон, който признава аненцефаличните бебета като живи. [Аненцефалията е състояние, в което детето е родено с напълно функциониращ гръбначен мозък, но без никакви мозъчни полукълба. Ето защо бебето никога не може да има никакво усещане и съзнание за своето собствено съществуване или околните и често умира от усложнения в рамките на часове или дни след раждането.] Колко много закони и определения ще бъдат променени в бъдеще, тъй като търсенето на използваеми органи продължава да надхвърля предлагането. Тъй като науката започва да изкачва един опасен наклон, ние трябва да оставаме бдителни при подкрепата си за дарителство на органи само в онези случаи, в които смъртта е определена по всеки един критерий – включително пълната загуба на функцията на мозъка – отколкото само от един или два критерия. Бог забранява предумишленото убийство (Яков 2:10-11); ето защо ние трябва внимателно да определяме, в светлината на учението, което се намира в Божието Слово, дали газовата маска просто снабдява с кислород един труп, или поддържа едно живо човешко същество. Тогава трябва да действаме по съответния начин. Но ние не можем да разчитаме на научната общност да прави етични решения – понеже, както Пол Рамзи (Paul Ramsey) описва, на пациентите не се гледа вече като на хора, а като на „полезен кандидат-труп“ (1970, стр. 208).
ОРГАНИ ЗА ПРОДАЖБА
Наддаването за човешки бъбрек, предложен на сайта за Интернет търгове eBay достига цена от 5.7 милиона американски долара, преди компанията да го спре (виж AP Report, 1999). Ловците на интернет сделки спират цената за един човешки бъбрек – рекламиран за продажба на 26 август 1999 г. на 25 000 ам.д. – на 5.7 милиона ам.д. преди он-лайн посредника да спре това ужасяващо предложение. Вторият бъбрек, обявен за продажба на следващия четвъртък следобяд с начална цена от 4 милиона ам.д., не получава никакви наддавания преди да бъде изтеглен. Но защо хората правят толкова големи наддаване за един бъбрек? Отговорът е в стария икономически принцип на предлагането и търсенето. Към 30 август 2002, само в САЩ има около 80 383 човека, които чакат за трансплантация на органи. Обаче само 20 076 трансплантации са били извършени през 2001 (виж UNOS Information). Като резултат, един от най-важните етични въпроси, свързани с трансплантацията на органи е: „Кой дава органите?“. Трябва ли да правим като китайците и да започнем да добиваме органи от осъдените на смърт затворници? Или да подминем закони, които разглеждат дарението на органи като акт на алтруизъм, и да го вкараме в сферата на регулирани разпоредби?
Другата алтернатива е да се предлагат поощрения за дарение на органи. На 3 май 1999 г. , CNN обявява за първата по своя род програма в Пенсилвания (САЩ) , която заплаща на дарителите на органи 300 долара към техните погребални разходи (виж Kahn). Някои хора не виждат разлика между продажбата на органи и продажбата на кръв, плазма или семенна течност. Предложения за плащане на органи не са нови, и много страни активно участват в търговията на пари за органи. Но САЩ са издали федерални закони, които строго забраняват продажбата или търговията на човешки органи. Нека си представим до какви промени би могло да се стигне, ако заплащането на органи бе разрешено: (1) това може да принуди към дарителство хората, които се нуждаят от пари, но които при нормални условия не биха станали донори на органи; (2) това може да мотивира семействата да прекратят лечението по-скоро; и (3) това би осигурило на богатите нечестно предимство в получаването на органи.
Трансплантати от други видове ли са отговора?
Липсата на жизнеспособни органи от дарители е принуждава изследователите да намерят алтернативни методи. Изкуствените органи (като Джарвик 7 (Jarvic 7) или новите Абиокор (AbioCor) изкуствени сърца) оставят пациент, който е с малки шансове; ето защо, докторите са заети да опитват презвидови трансплантанти (известни като ксенографти (xenografts)). Презвидовата трансплантация се смята за отговор на критичния недостиг на наличните човешки дарени органи. Докато списъците на чакащи донор списъци се увеличават, осигуряването на органи от дарители става критично. В национален мащаб (за САЩ- б. пр.) поне един пациент умира всеки ден, докато чака за черен дроб, и този брой се увеличава с всяка изминала година.
Въпреки че ранните опити за презвидова трансплантация датират от 1905 г., новото разбиране за имунната система и последвалите нови лекарства създават научен климат, благоприятен за няколко опита през шестдесетте и седемдесетте години на 20 век. През 1963 и 1964 г. , лекарят Кейт Римцма (Keith Reemtsma) прави трансплантация на бъбрек от шимпанзе на двадесет възрастни човека университета Тюлейн (Tulane University). Единственият успех е един пациент, който живее с бъбрек от шимпанзе в продължение на девет месеца (без явно отхвърляне), преди да умре от инфекция. Щом новината за успеха се разпространява, други хирурзи правят неуспешни опити да прехвърлят сърца и бъбреци от шимпанзета на хора. Томас Старцл (Thomas Starzl) дори прави трансплантации на бъбрек на шест възрастни пациента, като използва за донори павиани. Пациентите живеят от 19 до 98 дни след техните операции. Най -известната презвидова трансплантация се извършва на 26 октомври 1984 г. на мъничко детенце, известно просто като Бебето Фае (Baby Fae) (това е презимето на детето, което се използва за да се запази анонимността на семейството). За три седмици, малкото момиченце става известно и е обичано от повече хора, отколкото всяко друго дете в историята. Сърцето ти може да се разкъса, когато я показват как слуша гласа на майка си по телефона. С трансплантираното сърце от павиан, тя влиза в историята на медицината като първото новородено, приемник в презвидова трансплантация на сърце. Но, само двадесет кратки дни по-късно, Бебето Фае умира – най-вероятно от несъвместимостта на типа кръв, която съществува между донорът павиан и малкото дете.
Между 1963 и 1984 година, са направени двадесет и осем клинични процедури, които включват цели органи от животински донори, в САЩ и ЮАР. Но резултатите са далеч от оптималното. Разликите във външния вид межд животинските и човешките органи са едни от най-малките грижи. Животните имат различни типове кръв, антигени и протеини, които са чужди спрямо човешките. Тези, които показват лъч на успех, се получават поради имунопотискащи лекарства с повишаване на риска от заболеваемост и тумори в бъдеще. Пациентите, които приемат органи от животни, придобиват един живот на скъпа медицинска поддръжка, за да преодоляват непрекъснато отхвърлянето.
Така че какво е решението? Наистина има критична нужда от дарители. Но тъй като презвидовата трансплантация показва малки надежди, единствената алтернатива изглежда увеличаването на запаса от дарени органи. Ключът е образованието.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Могат ли християните да подкрепят дарението на органи и трансплантации? Да. Това е едно от най-големите дела на състрадание и любов към другите. Дори живите донорства (като тези, които даряват бъбрек) са приемливи; все пак, трябва да сме бдителни да не позволяваме „живи“ хора или пациенти да стават дарители. Не можем да оправдаем да изритаме пациента от леглото, за да предотвратим декубитусите (раните от залежаване), или да изпомпваме дробовете му, за да предотвратим пневмония и след това да се обърнем на обратно и да се отнасяме към това живо тяло като „мъртъв човек“ просто за да вземем органи, които са нужни на някой друг, за да живее. Едновременно с това, понеже повечето трансплантанти идват от донори, които са обявени за неврологично мъртви, за нас е необходимо напълно да разбираме критериите, които медицината използва, за да дефинира мозъчната смърт. Само когато мозъкът на един пациент е определен като необратимо и напълно мъртъв, той или тя трябва да се счита за кандидат-донор на органи. Трябва да разбираме, че науката ще продължи да оказва натиск към това, което е известно като „технологична повеля“ – “ ако нещо може да бъде направено, то трябва да бъде направено“. Като християни, ние се нуждаем да балансираме нашия живот и понякога да казваме: „Не!“ на медицинския напредък, когато той е спорен от етична гледна точка. Ние трябва да покажем на света, че ние оценяваме медицинския прогрес, но светът не диктува в царството на морала и/или етиката.
ПРЕПРАТКИ
AP Report (1999), “Ebay Stops Kidney Auction” [On-line], URL: http://www.usatoday.com/life/cyber/tech/ctg022.htm.
Council on Ethical and Judicial Affairs (1995), “The Use of Anencephalic Neonates as Organ Donors,” Journal of the American Medical Association, 273:1614-18.
Kahn, Jeffery P. (1999), “Organ Donation—We’ll Make It Worth Your While,” CNN Interactive [On-line], URL: http://www.cnn.com/HEALTH/bioethics/9905/organ.donate/template.html.
Ramsey, Paul (1970), The Patient As Person: Explorations in Medical Ethics (New Haven, CT: Yale University Press).
Red Cross (no date), “Statements from Various Religions,” [On-line], URL: http://www.redcross.org/donate/tissue/relgstmt.html.
Copyright © 2003 Apologetics Press, Inc. All rights reserved.
We are happy to grant permission for items in the „Scripturally Speaking“ section to be reproduced in their entirety, as long as the following stipulations are observed: (1) Apologetics Press must be designated as the original publisher; (2) the specific Apologetics Press Web site URL must be noted; (3) the author’s name must remain attached to the materials; (4) any references, footnotes, or endnotes that accompany the article must be included with any written reproduction of the article; (5) alterations of any kind are strictly forbidden (e.g., photographs, charts, graphics, quotations, etc. must be reproduced exactly as they appear in the original); (6) serialization of written material (e.g., running an article in several parts) is permitted, as long as the whole of the material is made available, without editing, in a reasonable length of time; (7) articles, in whole or in part, may not be offered for sale or included in items offered for sale; and (8) articles may be reproduced in electronic form for posting on Web sites pending they are not edited or altered from their original content and that credit is given to Apologetics Press, including the web location from which the articles were taken.
For catalog, samples, or further information, contact:
Apologetics Press
230 Landmark Drive
Montgomery, Alabama 36117
U.S.A.
Phone (334) 272-8558
http://www.apologeticspress.org