„Въведение“ е първата глава от „Поробената воля“ на Мартин Лутер. Твърде кратка спрямо останалите шест глави от книгата, тя е обръщение на Лутер към Еразъм, в което той се аргументира за забавения отговор („Поробената воля“ (De servo arbitrio) е книга-отговор на „За свободната воля“ (De libero arbitrio diatribe sive collatio) на Еразъм).
Тук Лутер, макар и да използва остър език, както ще видим по-долу, се стреми да поправи и върне в правия път Еразъм:
И кой знае дали Бог няма дори да слезе и да те посети, най-превъзходни Еразъм, чрез мен, Неговият беден слаб съд, и аз да дойда с тази книга при теб в щастлив час и да спечеля един възлюбен брат. В сърцето си умолявам Бащата на милостите чрез Христа нашия Господ това да е така.
Виждаме, че Лутер не е просто богослов, който се стреми да докаже своята правота, а е искрено загрижен дори за сърцето и спасението на своя опонент. Острият език на Лутер има причина: да разсее заблудите, които Еразъм пише, а също така и да спаси, ако може, Еразъм от собствената му участ.
Както се казва и във обзора „Историческо и теологично въведение„, брошурата на Еразъм е произведение, написано по поръчка, без да е нещо съществено в литературен или богословски смисъл. Той пише като страничен наблюдател, а не като искрено въвлечен в дебата участник. За разлика от него, Лутер влиза в спора с жар и плам, за да защитава принципи и идеи, в които вярва от сърце.
… Diatribe на Еразъм е написана елегантно и привлекателно, но въпреки това тя по никакъв начин не е значително произведение. Има изобилни доказателства, както видяхме, че Еразъм е нямал нито желание да пише, нито някакъв особен интерес по темата. Книгата му го показва. Тя изявява много ученост, но малка проницателност. Тя изразява това, което авторът не отрича – че Еразъм Ротердамски, ученият библейски изследовател, не е теолог. Тя е кратка и повърхностна. Еразъм е съзнателно неясен по въпроса, който разглежда. Той пише по дебата за свободната воля, както той ни казва, като коментатор и критик, а не като участник в него. Основната му идея е, че това не е много значителен въпрос, както и да го погледнем; и неговото главно възражение срещу Лутер е просто, че последният показва погрешно усещане за пропорции, като поставя толкова голямо ударение върху едно мнение, което е крайно и само по себе си малко вероятно, и е свързано с предмет, който е едновременно неясен и маловажен. Робството на волята, от друга страна, е сериозно разглеждане на това, което Лутер смята за сърцето на благовестието. Това не е комерсиална книга, написана по поръчка; Лутер приветствува възможността, която появата на Diatribe дава за пълно писмено разглеждане на онези части от неговото учение, които за него наистина са имали значение, и се втурва в темата с удоволствие. “Единствен вие,” казва той на Еразъм, “атакувахте истинското нещо, тоест, същността. Вие не ми досаждате с тези външни въпроси относно папството, чистилището, индулгенциите и подобни – дреболии, а не въпроси – заради които почти всички днес жадуват кръвта ми . . . вие, и единствено вие, видяхте опорната точка, на която стои всичко, и се прицелихте в жизнения център. За това сърдечно ви благодаря; защото за мен е по-приятно да се занимавам с този въпрос . . .” “Свободната воля” не е академичен въпрос за Лутер; цялото благовестие на Божията благодат, твърди той, е свързано с него и зависи от начина, по който човек решава този въпрос. Следователно, в Робството на волята Лутер вярва, че воюва за Божията истина, единствената надежда за човека; и неговата искреност и енергия при воденето на спора свидетелствуват за силата на неговото убеждение, че е заложена вярата, която е дадена на светиите, и следователно спасението на скъпоценни души.
Във „Въведение“, езикът на Лутер е остър, както и в останалата част от книгата „Поробената воля“, но причината за това отново намираме в „Историческо и теологично въведение“:
“Колкото за това, че споря доста остро,” пише той, “признавам своята грешка, ако това е грешка – но не; имам чудесна радост, че това свидетелство се донася в света чрез моето действие за Божията кауза. И нека Бог да потвърди това свидетелство в последния ден!” не е достойно за истинския теолог, твърди Лутер, да не бъде загрижен когато благовестието е в опасност. Това е обяснението за това, което Уорфилд нарича “удивителната острота” на Лутеровия език. Божието благовестие е в опасност; засегнати са изворите на Лутеровата религия; човекът е развълнуван; вулканът е изригнал, от него се изливат нажежени аргументи. Никъде другаде Лутер не се приближава толкова много, нито по дух, нито по съдържание, до Павел в Римляните и Галатяните, както прави това в Робството на волята.
Във „Въведение“ Лутер говори за произведението на Еразъм по доста цветист начин:
… твоята книга, ме порази със своето безсмислие и нищета, та моето сърце се съкруши загдето си омърсил своя прекрасен, брилянтен поток от думи с такова порочно съдържание. Смятах за възмутително, че такъв долнокачествен материал се изявява украсен с орнаментите на такова рядко срещано красноречие; това е като да се използват златни и сребърни съдове, за да се носят в тях отпадъци или оборска тор. Изглежда, че ти самият все пак имаш някакво разбиране за това, защото неохотно си се заел със задачата да пишеш; защото, предполагам, съвестта ти те е предупредила, че, каквито и литературни ресурси да използваш в спора, няма да можеш да се наложиш над мен, но аз ще прозра цялото ти безвкусно празнословие в изложеното порочно съдържание.
Отново припомням думите на Лутер, с които той показва искрена загриженост относно духовното състояние на опонента си:
И кой знае дали Бог няма дори да слезе и да те посети, най-превъзходни Еразъм, чрез мен, Неговият беден слаб съд, и аз да дойда с тази книга при теб в щастлив час и да спечеля един възлюбен брат.
Други размисли по отношение на „Въведение“:
В тази кратка въвеждаща глава можем да видим и доброто познаване на древногръцката литература от страна на Лутер, като той изкусно използва тези свои познания за целта на диалога с Еразъм:
Ти си по-ловък от Одисей в начина, по който се промъкваш между Сцила и Харибда – ти всъщност не твърдиш нищо, докато изглежда, че твърдиш нещо! Кой, питам аз, освен този, който е успял да хване самия Протей, би могъл да направи нещо, за да пипне човек като теб?
Също така Лутер използва препратки към текстове от Библията, без да прекъсва текста с точните цитати, за да не се наруши ритъма на изложението, а когато все пак използва директен цитат, то той го поставя съвсем точно в своето изложение.
Можем да се поучим на много неща от „Поробената воля“ – не само относно човешката неспособността на човека сам да достигне до спасение и вършене на добри дела, но и на изкуството на спора, както и да наблегнем на образованието си – неща, които в даден момент (особено в периода 1990-2000 година) голяма част от българските протестанти и водачите им отричаха или смятаха за маловажни.