Библейска реформа на социалните грижи

 

Написана от Уилям О. Айнехтер

Оригинална страница на английски език: http://darashpress.com/articles/biblical-welfare-reform

Превод и права върху превода: Михаил Матеев, http://MihailMateev.com, 2011

Забележка на преводача: В конкретните детайли статията се отнася за САЩ, но като принципи е общовалидна.

Провалът на благодетелната Държава

Самият факт, че толкова много се говори за нуждата от „реформа в социалните грижи” е още един ясен знак, че настоящата система на социални грижи е изцяло неуспешна.

Благодетелната държава, такава каквато е виждана и установена от политиците от Демократичната и Републиканската партия, е бедствие.  Цената на този сгромолясал се експеримент на социализма е огромна. Той има своята част в разрушението на безброй човешки животи, семейства и общности. Той проваля точно онези, на които се предполага да помогне. Той окуражава неморалността, мързела, завистта и омразата. Той ограбва богатството на продуктивните граждани и, по много начини, обезсърчава тяхната бъдеща производителност. Той се опита да натрупа вина и презрение върху честните, усилено работещи, успешни хора, като в същото време се опитва да прославя „безделниците”.

Единствените, които са истински облагодетелствани, са политиците, които градят кариера и купуват гласове чрез своето „съчувствие” към бедните, а също така и държавните бюрократи, които носят у дома добри заплати от управлението на програмите. Да, определено се нуждаем от реформа на социалните грижи! Но трябва да внимаваме – реформата на социалните грижи не свършва с това да бъде още една форма на социалистически етатизъм, може би по-малко противна и по-малко вредна, но въпреки това – вредна и противна. Видът реформа, от който се нуждаем, е реформа според редовете на Библията.

Християните-реконструкционисти се борят за господството на Христос над народа и за властта на библейския закон. Виждаме цялата реформа в контекста на тези истини. Истинската реформа се основава на подчинението спрямо Христос и Неговия Закон. Ето защо се борим за реформата на социалните грижи според принципите на Божия закон. Изобщо не сме доволни от закърпването на републиканците на настоящата хуманистична система за „помощ” на бедните. Ние призоваваме за цялостно унищожение на текущата безбожна практика на социалната държава, така че да можем да реконструираме на нейно място библейската система за благотворителност.

Признаваме, че ще отнеме известно време да премахнем текущата система на социални грижи и да я заменим с такава, която действа според принципите на Божия закон (Изх. 23:28-30[1]). Трябва да има постепенно прехвърляне на отговорността от държавните агенции към отделните хора, семейства, църкви и частни благотворителни организации.

Нашата страна е създала огромен брой безотговорни, лениви хора, които са почти изцяло зависими от държавните подаяния. Това е поради хуманистичната политика, която се следва от години. Това трябва да бъде осъзнато, но политиката не може просто да бъде продължена заради този проблем. Трябва да няма повече получатели на държавна помощ, а онези, които са на издръжка, трябва да бъдат уведомени, че от определена дата нататък помощта за тях ще бъде прекратена.

Целта трябва да бъде ясна: край на социалната държава и завръщане към библейската благотворителност. Може би период от пет или шест години би бил реалистичен и приложима времева рамка за изпълнение на тази цел.

В допълнение, хората и народите винаги действат в съгласие с онова, което те вярват и което мислят. По тази причина, ако ще има истинска реформа на социалните грижи, мисленето на хората по отношение на социалните грижи трябва да бъде променено. Тази промяна на мисленето трябва да започне в църквите в нашата държава. Пасторите трябва да проповядват това, което Божият закон говори относно благотворителността и бедността. Годините на социалистическо системно обучение трябва да бъдат преодолени. А църквата трябва да води по пътя както на словото, така и на делата.

Библейския закон и нуждите на бедните

Сега, в остатъка от тази статия, искаме да погледнем към един от библейските закони, който ни е даден, за да се грижим за нужните на бедните. Законът е даден в три отделни текста (Лев. 19:9-10[2]; 23:22[3]; Вт. 24:19-21[4]), и инструктира израилтянския земеделец да оставя малко от произведеното на нивите си, така че тази храна да може да бъде събирана от бедните. Важността на този закон може да бъде разбрана от това, че е записана, с леко различни думи, три пъти. Явно това е едно от основните средства за снабдяване на бедните в Израел. Законът казва:

Когато жънете жетвата на земята си, да не дожънеш краищата на нивата си и да не събереш падналите в жетвата си класове. Да не обираш повторно лозето си, нито да събираш пабирък от лозето; да го оставиш на сиромаха и на чужденеца. Аз съм Господ вашият Бог.

Има важни принципи за обмисляне в този закон, отнасящи се до баберкуването и жътвата.

1. Този закон изисква бедните да работят за посрещането на своите собствени нужни.

Безспорно тук няма никакви подаяния! Всъщност, работата по баберкуването е тежка и еднообразна. От тук следва, че бедните са поддържали своята чест и себеуважение. Те не е трябвало да просят или да търсят подаяния. Системата не ги е унижавала, а в действителност е имала потенциала да развие техния характер и да ги издигне в очите на другите. Историята за Рут е прекрасен пример за същинското действие на този закон и как той показва характера на Рут и я издига до почетна позиция в общността.

2. Този закон е бил „прилаган” от собственика на нивата.

Семейството (или индивидът), което е притежавало нивата, е било отговорно да определи дали онези, които баберкуват в нивите му са наистина „бедни” или „чужденци.” Те са имали властта да не допуснат онези, които не отговарят на условията на закона.

В допълнение, собственикът е имал възможността да бъде щедър в помощта си към своите бедни съседи, като определи за себе си колко широк е „ъгълът” на неговата нива и колко гроздове трябва да остави. С други думи, има един много личен аспект в този закон. Собственикът има възможността да покаже любовта си към бедните и бедните са знаели точно кой е показал добрина към тях. Този закон изгражда „общност”, като издига взаимната любов и уважение.

3. Този закон признава зависимостта на човека от Бог за посрещане на неговите нужди.

И богатите, и бедните са еднакво чувствителни към качеството на посевите и количеството на реколтата. Ако посевите са оскъдни, бедните страдат покрай собственика. По тази причина, бедните се научават в края на краищата да търсят Бог за снабдяване на техните нужди. Те, подобно на собственика, трябва да се молят на Бог за условия, които биха довели до изобилна реколта.

Забележете, че социалната държава нарушава всички гореизложени принципи! Библейският закон изисква бедните да работят за своите нужди. Хуманистичният закон не изисква работа. Библейският закон слага прилагането на „благодетелността” в ръцете на онези, които притежават благото. Етатисткият закон ограбва богатството на гражданите и прилага социални грижи чрез безлична бюрокрация. Библейският закон поучава бедните да разчитат на Бог за своето препитание. Настоящата социалистическа система поучава бедните да разчитат на държавата за посрещане на техните нужди.

Библейският закон има потенциала да изгражда характера и богатия, и на бедния. Човешките закони за социални грижи водят до разруха на същността на благотворителността и морала.

Има, несъмнено, още принципи относно грижата за бедните, които могат да бъдат „баберкувани” от горните текстове. Това, което всички ние трябва да направим, е да разсъждаваме над този закон ден и нощ, така че да съзрем всички праведни принципи на Божия морален закон, които лежат в основата на тези заповеди. След това трябва да се стремим да прилагаме тези принципи в нашето съвремие и в условията на нашата култура.

Има много съзидателни начини, по които „общите принципи на справедливост”, които се съдържат в тези закони за баберкуването и жътвата, могат да бъдат приложени днес за посрещане нуждите на бедните по начин, който прославя Бог, изгражда общности и действиително помага на бедния да стане по-добър човек. Предизвикателството към всеки християнин е да определи как той, в своя собствен бизнес, църква и семейство, може да приложи принципите на закона за баберкуване и жътва за помагане на бедните.

Бог обещава благословение, мир и благоденствие за онези, които се подчиняват на Неговите закони, но и проклятие над онези, които хвърлят Закона Му зад своя гръб (Ис. 5:24[5]). Ако се подчиним на закона на Бог по отношение посрещане нуждите на бедните, тогава, и само тогава, ще имаме истинска реформа на социалните грижи.