Живи ли са растенията?

от Джон Д. Морис, Ph. D.

Оригинална страница на статията на английски език: http://www.icr.org/article/are-plants-alive/ (Morris, J. 1991. Are Plants Alive? Acts & Facts. 20: (9))
Превод и права върху превода: Михаил Матеев, http://MihailMateev.com, 2010

Една от най-често срещаните грешки, правени днес, дори от вярващи в Библията християни, е да се опитва да се разбере периода на творението и съответните процеси според съвременните процеси и нашия собствен опит. Същото може да се каже за периодите между края на творението и проклятието, между проклятието и Потопа, както и самия Потоп. Тези времена на чудеса са били толкова силно различаващи се от съвременността, че всякакъв опит да бъдат разбрани според днешните стандарти е обречен на провал.

Съвременния светски начин на мислене включва идеята, че никога не е имало никакви отрязъци от време в историята на Земята, които да са драматично различни от нещата, които се случват или са възможни днес. Библията определя този лъжлив начин на мислене чрез изповедта на онези, които се присмиват на Второто пришествие, че „всичко си стои така както от началото на създанието” (2 Петрово 3:4), т.е. че само настоящите процеси, действащи в параметрите на процесите, действащи днес, са отговорни за оформянето на земната кора и еволюцията на целия живот от неживи химически съединения. Тази идея, разбира се, отрича истината, понеже тя изключва Творението, Първоначалното грехопадение и Потопа. Самата идея е антибиблейска, като приписва съзидателните Божии дела на „природата“ и ограничава съвършеното творение на Бог до нашето настоящо разбиране за нашия сегашен свят.

За съжаление, има прекалено много християни, обучени в светския начин на мислене, падат в този капан. Макар и да отдават почит на Бог и творението с устата си, те са възприели натуралистичен възглед, който твърди, че Бог е направил всичко чрез природата. Това води до безбройни трудности и противоречия – научни, библейски и теологични.

Един такъв проблем има отношение до естеството на растенията и на „нисшите“ животни. Библията ни учи, че в първоначалното творение, не е трябвало да има смърт. И все пак Бог нарежда на Адам и Ева, както и на животните (Бит. 1:29, 30) да се хранят с растения. Не представлява ли яденето на растения смърт?

Отговорът на този привиден проблем лежи в библейското разбиране за „живот” или „одушевен”. Обърнете внимание, че Библията прави рязко разграничаване между растения и животни. По време на третия ден от седмицата на сътворението, Бог заповядва на безжизнената земя да „произведе трева” (Бит. 1:11, 12), докато на петия ден Той „създаде… всяко одушевено същество, което се движи” (ст. 21). В този момент, и на следващия шести ден, Той основа идеята за даване на „живот” (на еврейски нефеш (nephesh)) на неодушевената материя – нещо, които Той не направи за растенията. Това изискваше свръхестествено творение и произлизащото одушевено животинско царство, което беше нещо ново и различно от всичко, което се беше случвало преди.

Библията никога не се отнася към растенията като одушевени. Те могат да „растат” или „цъфтят”, но те не „живеят”. Нито „умират”. Библията ни учи, че те могат да „съхнат” или „вехнат”, но не могат да „умират”, понеже те не са „живи”, нямат нито „живот” (нефеш (nephesh)), нито „вдъхването на живота“ (руах (ruach)), нито „кръв” (т.е. „животът на тялото е в кръвта” [Лев. 17:11]). Това състояние може да съответства на липсата на съзнание, така че, макар и биологически живи, растенията, по тази причина не са библейски „одушевени”. Същият довод може да се направи за някои от „нисшите” животни (може би някои типове червеи, гъби и пр.), и непременно за протозойните микроорганизми (амеби и др. – б. пр.) и вирусите. Тяхната „смърт” не представлява смърт на истински одушевените организми.

* Д-р Джон Морис е президент на Institute for Creation Research (Институт за изследване на сътворението).