Посвещавам тази статия на жертвите на комунизма, както и на живите негови жертви – онези с червено мислене, независимо от възрастта им – червени бабички и дядковци, или все още несамооосъзнали се младежи-чегеварчета. Въпреки че най-големите жертви са онези хора, които дори не осъзнават своето левичарско по своята същност мислене.
Във втора глава[1] на своята книга „Последната република”, Виктор Суворов разкрива ясно същността на марксизма:
***
Казват, че руските, китайските, германските, кубинските и всички други комунисти не били разбрали както трябва Маркс.
Може и така да е.
Но, щом милиарди хора са се опитвали да организират живота си по Маркс и никъде не е излязло нищо свястно, време е да упрекнем и Маркс: той е трябвало да предвиди страничните ефекти. Ако гениален учен е измислил лекарство, което на никого не е помогнало, но от което са измрели десетки милиони хора, то такъв учен поне не бива да бъде смятан за гениален. Естествено, може да се заяви, че глупавите пациенти са изтълкували неправилно гениалната рецепта. Но има в какво да бъде упрекнат и гениалният учител: той е длъжен да пише инструкциите си така, че да не оставя възможност за превратно тълкуване.
По света има хиляди професори марксисти, но никой от тях не се е опитал поне теоретично да изгради общество по рецептите на Маркс.
Нека разгърнем „Манифест на комунистическата партия“, написан от Маркс и Енгелс, и видим какъв трябва да е истинският комунизъм. Ето някои препоръки:
- Напълно да се премахне частната собственост.
- Да се премахне семейството, да се въведе „официална открита общност на жените”.
- Всички деца да се поемат на обществено възпитание. (В резолюцията на женевския конгрес на Интернационала Маркс развива тази мисъл: „Всяко дете от деветгодишно трябва да стане производителен работник…”)
- Да се учредят промишлени армии, най-вече земеделието.
Маркс и Енгелс са забравили да кажат кой ще е трудов редник и кой – трудов фелдфебел, кой – офицер, и кой – трудов фелдмаршал.
Нека се опитаме да си представим стотици милиони и милиарди хора, които НИЩО не притежават: нито земя, нито къща, нито жена, нито деца. Преди това стотици милиони хора всеки ден са вземали милиарди решения за това какво да правят, кога да орат, кога да сеят, какво да произведат, какво да купят, какво да продадат. Но, ако на хората им се отнеме всичко, това значи, че те са лишени от правото и възможността вземат решения. Тогава кой ще взема милиарди ежедневни решения, кой ще се разпорежда с всичко?
Отговорът на Маркс е еднозначен – държава: „централизирането на кредита в ръцете на държавата посредством национална банка с държавен капитал с изключителен монопол”, „централизацията на целия транспорт в ръцете на държавата”, „увеличаването броя на държавните фабрики” и т. н.
Ако отнемем нивата на селянина и не му позволяваме да се разпорежда с тази нива както намери за добре, значи трябва да въведем длъжността бюрократ, който ще дава заповеди от името на държавата. Веднага възниква въпросът: ами ако селянинът не поиска да се подчини на бюрократа? Ако той се ръководи не от инструкциите на държавата, а от своя опит? В този случай държавата ще се види принудена да използва сила, защото ако позволи на всеки да се ръководи от своя опит и сам да взема решения, то на кого тогава ще са нужни Марксовите трудови армии?
Казват, че Маркс и Енгелс искали да унищожат класите и експлоатацията. Това го казват само хора, които не са чели „Манифеста“, а са запознати с него от преразкази. А замисълът на Маркс е друг: ясно очертана пирамида с разделяне на обществото на нисши, средни и висши (с безброй междинни степени), концентрация на всички богатства и цялата власт на върха, превръщане на нисшите в послушни и покорни изпълнители.
По принцип мечтите на Маркс са осъществими. Всичко, за което са мечтали Маркс и Енгелс, е било въплътено в Бухенвалд, Дахау и Заксенхаузен. Това са тъкмо такива трудови армии, където хората нямат семейство, нямат частна собственост, а децата са превърнати в производителни работници.
Мечтите на Маркс напълно се побрали зад решетките и извън портите на Освиенцим не излезли .
Във всяка страна, във всеки голям град има същински огнища на макорксизма – общности на хора, на които държавата съвсем безплатно осигурява жилище, отопление, медицинска помощ, храна, облекло, гарантира им заетост. Хората в тези общности, макар и формално, но са равни: имат еднаква храна, еднакво облекло, еднакви условия за живот.
Та къде можем да зърнем тази идилия?
В затворите.
В затвора всичко е организирано по Маркс: премахната е частната собственост, хората са осигурени с всичко необходимо за живот и им е гарантирана работа. Затворът и концентрационният лагер – това е идеалът, към който се стреми всяка марксистка държава.
Маркс и Енгелс много ясно разбирали необходимостта от терора: че кой доброволно ще живее в комунистическия им рай? Затова при Маркс откриваме призиви не просто към диктатура, а към „енергична диктатура“ („Нов рейнски вестник“. 14 септември 1848 г.), а при Енгелс в „Катехизиса“ намираме признаването на един прост факт: затворите няма да стигнат за всички. Затова Енгелс препоръчвал за враговете на режима „специални охранявани места“. През двайсетия век това понятие се изразява с много по-кратък и по-разбираем термин – концлагер.
Колкото повече земя, фабрики и железопътни линии отнемаме от хората, толкова повече бюрократи ще са нужни за управляването на всичко това. Маркс и Енгелс предложили да се отнеме от хората ВСИЧКО, тоест предложили тотална бюрократизация, наистина, без да наричат нещата със собствените им имена.
Марксизмът по същината си представлява тоталитарен контрол на икономиката от страна на държавата, тоест на държавната бюрокрация. Русия наистина не била готова да живее според учението на Маркс. Но посочете ми една страна, която е готова да живее според препоръките на брадатите джелати.
Ако Маркс беше се опитал да построи комунизма, да речем, в Германия, би му се наложило да пролее реки от кръв. Щом отнемеш земята на германските селяни, магазините на бакалите, работилниците на занаятчиите, колко ли недоволни ще трябва да се изтребят? Ако на родителите отнемеш децата, ако на мъжете отнемеш жените и ги пуснеш за обществено ползване, и тук ще се натъкнеш на съпротива. За да преодолее съпротивата, на Маркс са щели да му бъдат необходими един милион войници срещу неговия собствен народ, тайна полиция, публични показни екзекуции и други хубости. Ако сполучел да потисне съпротивата, то тогава германците щели да забягнат в съседните страни. Между другото, Маркс бил предвидил масовото бягство и предлагал сурови мерки срещу недоволните и бягащите. И не Хрушчов, а Маркс е щял да издигне стена около своя рай, не Хонекер, а Маркс е щял да заповядва да се избиват бягащите. В края на краищата Маркс е щял да се види принуден да започне революционна война срещу съседните страни, за да не стават те примамка за неговите поданици. Но, с установяване на комунизма в Австрия, Франция и Швейцария, проблемът не може да се реши: германците, австрийците, французите и швейцарците ще хукнат по-нататък – към Британия, Италия и Испания, и Маркс ще трябва да продължи войната в световен мащаб. Той самият разбирал това и тъкмо поради тази причина смятал, че комунизмът може да съществува само в целия свят.
За населението на която и да било комунистическа страна, съседната нормална страна е пример за сравнение. Сравнението не винаги е в полза на комунизма. Хората в Северна Корея гледат съседите си в Южна Корея и правят изводи. Самото съществуване Южна Корея е опасно за съществуването на комунизма в Северна Корея – хората престават да вярват на комунистите. Затова двете системи не могат да съществуват дълго една до друга. Тъкмо по тази причина продължителното съществуване на двете Германии беше невъзможно. Хората бягаха от Източна Германия, страната губеше интелектуалния си потенциал и в името на оцеляването си трябваше или някой ден (заедно със своите съюзници) да установи комунизма в Западна Германия, или да рухне.
Но превръщането на съседната страна в комунистическа не решава проблема. Северният комунистически Виетнам разпространи комунизма върху Южен Виетнам, но хората побягнаха още по-надалеч…
Ето защо Маркс и Енгелс виждат изход само глобален, само всемирен: цялото население да бъде натикано в една обща трудова армия, всички да бъдат подчинени на едно правителство, та никъде да не съществува примамлива чужбина. Затова във всичките си книги те използват термина „държава” само в единствено число и подчертават, че става дума за единна държава, че това е замислено за всички народи, завинаги, като апогей на човешкото развитие, по-хубав от който не може да се измисли. Маркс смятал за необходимо да разпространи идеята си върху всички хора, както върху съществуващите, така и върху всички идни поколения.
Световната революция е единствено възможният вариант на съществуване на чистия марксизъм. Маркс и Енгелс дори теоретично не допущали нищо друго.
Световната революция можела да възникне само в резултат от световна война. Маркс и Енгелс световна война предричали, за световна война мечтаели…
[1] „Последната република”, част 1, подзаглавие „Защо Съветският съюз загуби Втората Световна война”, глава 2, подглава 5, с. 33-38. Второ издание, ИК „Факел Експрес”, София, ISBN: 954-9772-19-5
***
След като ми бе направена забележка по текста, пиша следния
Отказ от права (disclaimer): Преводът не е мой, а е на ИК „Факел Експрес“ (т.е. текстът, който се обхваща от тройните звездички е: *** превод на ИК „Факел Еспрес“ ***). Това, което аз съм направил, е да сканирам текста и да го конвертирам към електронен вид. Всеки, който отвори книгата, ще види, че съм коригирал и написаното в книгата „1“ на „1848“, понеже в книгата беше пропуснато. Също така: „Отговорът на Маркс е еднозначен – държава“ > „Отговорът на Маркс е еднозначен – държава:“; „мунистическия им рай“ > „комунистическия им рай“; „комунистчески Виетнам“ > „комунистически Виетнам“; „предричал и“ > „предричали“. Ако все още има изпуснати букви, или липсващи препинателни знаци, не се сърдете на мене :). Лично аз имам много забележки към печатното издание – включително цяла липсваща глава – (преди време изпратих част от тях на издателството, но така и не получих отговор от тях) но явно това е положението и нивото на издателите у нас.
Старият отказ от права вече не важи.Проверих целият текст за грешки от сканиране (приятел ми изпрати някои от корекциите, а аз видях още.) В последствие преведох някои изречения от оригинален руски език. В този смисъл, преводът вече не е изцяло на ИК „Факел Еспрес“.