Преглед на Въведението на „Средство за господство: казусните закони на Изход“

Преглед на Представянето и Въведението на книгата „Средство за господство: казусните закони на Изход“: http://www.bojidarmarinov.com/bgrecon/gntd.htm

Във Въведението на своята книга „Средство на господство“, Гари Норт защитава теономичната [от перспектива на Божия закон] гледна точка за обществено устройство и я утвърждава като единствената реална християнска гледна точка по този въпрос. Защото друга християнска теория за обществено устройство няма. Всичко останало, което се подвизава в християнските среди, е по същество или бягство от отговорност, или скрито (а понякога – открито) поддържане на хуманистичния обществен ред.

Следват абзаците от Представянето и Въведението, които са ми направили най-голямо впечатление, или съм сметнал за най-добре представящи Въведението. (Обемът от долупосочените цитати е по-малко от 20% от обема на цялото Представяне и  Въведение, взети заедно. Бележките под линия водят до оригиналната страница на съответната глава).

Представяне на книгата:

„Казусните закони на Изход? Всъщност, какво е казусни закони? За какво се използват в съвременния свят? Какво общо имат с Църквата на Исус Христос?

Казусните закони са конкретни приложения на една или повече от Божиите Десет Заповеди в конкретни области от живота. Казусните закони са практическото изпитание за онези, които твърдят, че правят всичко, което могат, за да спазват Десетте Заповеди. Дали нашите политически ръководители ни насърчават да почитаме Десетте Заповеди като спазваме казусните закони, или да нарушаваме Десетте Заповеди като пренебрегваме казусните закони?

…[Днес] казусните закони на Изход се отхвърлят без да бъдат взети предвид. Казва ни се, че „Съвременното общество не може да управлява от законовия кодекс на едно първобитно номадско племе.“ И кой го казва? Същите тези хора, които ни казват, че се нуждаем от все повече политически реформи поради неспособността на държавата да осигури справедливост.

Справедливостта съществува от 3400 години, но хората постоянно я отхвърлят и възприемат измислиците на собствените си умове. Те следват собствените си месиански сънища и видения и пренебрегват казусните закони на Изход. Те приемат, както правят хуманистите, че всичко, от което се нуждаем за да добием справедливост, е сами да разсъждаваме, за да открием правилния път за управление на обществото. Християните се обръщат към гръцката философия вместо към книгата Изход, за да търсят справедливост. но не намират справедливост. Нито пък са я намерили древните гърци.

В Средство за господство д-р Гари Норт изследва в подробности значението на казусните закони. Как са действували в древния Израел? Какви морални и правни принципи стоят в основата на всеки от тях? Как са се променили с идването на Исус Христос? Как могат да се прилагат днес?

Средство за господство описва в големи подробности начина, по който светът действува в Божието царство в историята по Божия открит закон. Тази книга показва как съдиите и съдебните заседатели са длъжни пред Бога да раздават правосъдие и разкрива обещанията, които Бог отправя към онези общества, които почитат Неговото слово.

Но Средство за господство е също и предупреждение. Предупреждение към онези хора и общества, които вярват, че могат да презират всекидневно Бога като пренебрегват Неговите изисквания за справедливост. Книгата предупреждава за негативните санкции, които Бог в крайна сметка налага срещу всички общества, които обръщат гръб на Неговите постановления. Той дава милост в историята, но също налага и съд.

Това е икономическият коментар на д-р Гари Норт върху Изход 21-40, с особено внимание върху Изход 21-23. В тази масивна книга подробно са застъпени следните теми: робство, брачни договори, наказателно правосъдие и права на жертвата, обезщетение, замърсяване, небрежност и отговорност, ограничения върху гражданството, съботата, подкупи и правосъдие, лихварство и законни лихви, обща благодат, правния кодекс на Маймонид и стремежът на създателите на Конституцията на САЩ към светско общество. Досега това е най-важният труд на Гари Норт по обществено и икономическо мислене и ще формира мисленето на християнските мислители в бъдещето.“

Въведение:

„Тази книга е дебела, но не е нечетима. Тя може да седи на нечия лавица много години, но онези, които я отворят, ще могат да намерят конкретни отговори на икономическите проблеми на реалния свят – отговори, които са съзнателно построени съобразно Божието Слово. Ако моите отговори не бяха подробни, ако логиката ми не беше ясна и ако източниците, от които съм черпил, не бяха цитирани изцяло, то тогава тази книга не би могла да служи като по-надеждно ръководство за икономическо преустройство от някоя дебела полемична брошура, публикувана от Меринол Ордър или писана от професор по социология в Уитън Колидж.

Средство за господство е коментар, а не роман; тя е справочник, а не катехизис. Тя се опитва да свърши доста работа: да извлече стихове, да опише как те са се прилагали в старозаветната епоха, да обясни защо трябва да се прилагат днес и да предложи примери за това как могат да се приложат на практика. Тя е голяма, защото аз искам тя да служи много години (за предпочитане векове) като една от двете основни отправни книги за конкретно приложение на библейския закон в икономиката и правото; другата още не е написана: моя коментар върху Второзаконие. Решил съм да извлека от тази книга отделни параграфи, които се занимават с по-тесни проблеми, които възнамерявам да издам под отделни заглавия: Чист живот: Библейският възглед за замърсяването, Правата на жертвата: Библейският възглед за правосъдието и Робството: Библейският възглед. Въпреки това, оставил съм същата информация в този том, просто защото не всяка библиотека ще има другите три книги плюс тази на своите рафтове. Искам да съм сигурен, че читателите на тази изчерпателна книга ще имат пред себе си всички мои аргументи.

Трябваше да направя тази книга дълга, за да направя всеки параграф от нея разбираем. Труд, който е твърде сгъстен, е твърде труден за четене, твърде лесно е да се пропуснат ключовите места в аргументите и следователно твърде лесно е да бъде тълкуван неправилно. От друга страна, дълги и заплетени аргументи са трудни за следване и запомняне. Затова съм разчупил дългите аргументи на смилаеми части, като съм възприел свободно разделение на подпараграфи и под-подпараграфи, плюс обобщения на края на всяка глава, а, в дългата глава за замърсяването (Глава 18), на края на всеки главен параграф. Сериозно препоръчвам, когато видите подзаглавие с дебели букви, да му обърнете внимание; същото важи и за под-подзаглавията в курсив. Те са за да ви помогнат да разберете всеки аргумент, както и за удобен преговор.

Тази книга е предназначена да се поглъща на малки хапки; затова съм направил най-доброто, което мога, за да направя всяка единична порция вкусна и хранителна. За да накарам читателите да седят на столовете си и да обръщат страниците на тази книга, направил съм това, което мога, да сложа полезна информация на всяка страница. В тази книга няма пълнеж. Дългите бележки под линия също са пълни с всякакви вкусни хапки, които иначе биха били доста трудни за намиране. Аз използвам бележките под линия за текущи дебати, чието място не е в основния текст. Понякога влизам в двубой с моите критици в бележките под линия. Бележките под линия могат да бъдат и забавни!

Това, което Християнските Реконструкционисти твърдят, е, че всички школи на библейско тълкуване днес и твърде често в миналото (освен само пуританите), са били много по-близо до херменевтичния принцип на диспенсационализма – “заповедите на Закона се приемат за вече невалидни, освен където Новият Завет ги повтаря или потвърждава” – отколкото до херменевтичния принцип на теономистите, също правилно обобщен от Боуман: “Заповедите на Закона се приемат за валидни днес, освен където Новият Завет ги променя или ги премахва по някакъв начин.”[26] Ето защо Християнската Реконструкция представлява прелом в традиционната протестантска теология, не в детайлите на теологията – всички наши конкретни теологични вярвания са били проповядвани и преди в ортодоксалните кръгове – а в нашето формиране на уникална, цялостна система: предопределението, заветната теология, библейския закон, презумптивната апологетика на Корнилиъс Ван Тил[27] и постмилениализма.

Нашите критици могат естествено да отговорят, “Добре, нека видим дали можеш да обясниш правдоподобно казусните закони. Нека видим как би ги приложил към днешните проблеми. Докажи или млъкни.” И тъй като не възнамерявам да млъкна, с тази книга “го доказвам.” Тази книга е подробно изследване на икономическите приложения на казусните закони в Изход. Тя не предлага велика хипотеза, нито дълбок прелом в библейската херменевтика. Тя е пример за това какво човек може да постигне, ако желае да прекара известно време разсъждавайки по конкретните елементи на библейския закон, сравнявайки своите заключения със съвременната наука в няколко области. За да напиша тази книга съм извършил подробно изследване на съвременната икономика, плюс поне бърз преглед на относително новата икономическа дисциплина право и икономика, плюс изследвания на юдаистката юриспруденция (Мишна и Талмуд), съвременна криминология, история на робството и екология. Аз считам тези усилия за базова интелектуална строителна дейност, или това, което Томас Кун нарича “нормална наука.”[47] Те не са в една и съща класация с преломни книги като Институтите на Библейския Закон на Ръшдуни,[48] с нейното новаторско проницание, че всеки един от казусните закони на Библията може да бъде вписан под една от Десетте Заповеди (дори и тази теза да е пресилена)[49] и която изследва широк обхват от теми – академични, културни, исторически и актуални. Средство за господство няма нито точността, нито твърдостта на апологетичната защита на Грег Бансен на библейския закон в Theonomy in Christian Ethics. Тя няма организационната сила на пет-точковия модел на завета на Рей Сътън.[50] Тя няма новаторските проникновения в библейските значения, които предлага “максималната” херменевтика на Джеймс Джордан.[51] Тя само се включва тихо в играта, опитвайки се да извлече икономически смисъл от детайлите на казусните закони.

Въпреки тези ограничения тази книга все пак е част от моята обща издателска стратегия. Ако читателят е впечатлен от моите заключения относно мъдростта и ползата, които казусните закони в Изход предлагат, той ще бъде привлечен към парадигмите на Християнските Реконструкционисти. Ако отхвърли парадигмите, тогава ще открие, че започва да пита себе си: “Защо изглежда, че казусните закони са приложими? Защо предишните християнски теолози са пренебрегвали казусните закони? Какво в техните теологични парадигми им е попречило да видят колко практически приложими са казусните закони?” Когато човек започне да си задава такива въпроси, той е вече близо до смяна в личните парадигми.

Докато не излезе в печат цяла серия от изследвания като това, брилянтността на гореспоменатите, променящи парадигмите теономични книги няма да успее да плени умовете на бъдещите поколения християни. Пробването на тортата е в яденето, казва старата поговорка; подобно, пробването на теономията е в нейните юридически приложения. Ако това, на което тази книга набляга по отношение на казусните закони в Изход, не е вярно – ако те не могат да бъдат прилагани плодотворно в новозаветните общества – тогава брилянтността на теономичната парадигма е като брилянтността на горящ храст, който бързо бива погълнат от огъня. Парадигмата би била дърво, слама и сено. Затова, макар че тази книга не е предназначена да променя парадигмите, тя е безспорно предназначена да потвърждава и да убеждава в парадигмите. Ако критиците не критикуват сериозно тази книга, те биха допринесли за каузата на теономистите, но ако я критикуват, без ефективно да дискредитират самите казусни закони, ще покажат себе си пред своите по-възприемчиви читатели като интелектуални слабаци.“