Бойко Борисов седи на два стола. Има голяма опасност да падне, ако не реши да седне само на единия. Историята показва, че при седене на два стола падането е въпрос на време, а не на вероятност. Не е въпрос дали се пада, а само – кога ще се падне, ако се продължи да седенето на два стола.
Единият стол е отдясно, другият е отляво. Отдясно са заетите в частно-реалния сектор, а отляво са чиновниците, пенсионерите и безработните.
По информация на в-к „Сега“, публикувана в средата на декември 2009 г., в края на 2009 година пенсионерите са около 2.3 милиона. От публикация в Expert.bg oт 23.11.2009 разбираме че в България „от наетите лица 2 099.3 хил. (73.6%) са в частния сектор, а 752.6 хил. (26.4%) – в обществения,“ а „безработните лица са 234.5 хил.“
Елементарната сметка показва, че хората, които сами изкарват хляба си са приблизително 2.1 милиона, а хората, които чакат на бюджетна издръжка – чиновници, пенсионери и безработни, са 2.3 милиона пенсионери + 0.75 милиона в обществения сектор + 0.23 милиона безработни = общо 3.28 милиона. Тоест от имащите право на глас от общо 5.38 милиона[1] 60% са хора, които чакат на държавна издръжка. Остават само 40%, които изхранват както себе си, така и споменатите 60%.
Какво направи правителството дотук? Замрази заплатите в обществения сектор (загуби 0.75 милиона гласоподаватели от обществения сектор), обложи частния сектор с двойни осигуровки за работодателите, които и работят като служители във фирмите си, възстановяването на ДДС от държавата към фирмите се бави неимоверно много, в резултат на което фирмите фалират, налага глоби за забавено плащане на осигуровки на фирмите, а пари няма за бюджетни издръжки. По този начин се клати и левия, и десния стол.
Политиката в момента е достатъчно лява, за да не се хареса на дясно-мислещите в България, и не достатъчно лява, за да се хареса на ляво-мислещите, или просто на почитателите на социалните помощи и плащания.
Ако Бойко си тръгне, ще дойдат отново левите – БСП и ДПС. За първите ще гласуват споменатите 60%, а за вторите гласът ще бъде етнически.
Бойко има само един ход, както го предупреди задочно Иван Костов още през октомври 2009 г. – или да стане истински десен реформатор, или да изчезне от политическата сцена.
НДСВ бяха популисти и изчезнаха. Дали ГЕРБ ще ги последва, зависи изцяло от тях самите. Както се казва: Делото за спасяване на давещите се е в ръцете на самите давещи се.
Препоръки за примерна истински дясна политика:
0. Прочитане на Капиталистическия манифест (преведен на български, за улеснение)
1. Съкращаване на бюджетния сектор.
2. Постепенно увеличаване на пенсионната възраст до ниво, при което никой не получава пенсия. Пенсионерите ще бъдат издържани от своите деца. Така на млади години всеки ще мисли как да възпитава децата си, така че да го гледат на старини.
3. Премахване на косвените данъци.
4. Премахване на системата от затвори. Системата се заменя със смъртно наказание за тежните престъпления, а за леките – от заплатата на престъпника се изплаща глоба на жертвата на престъплението.
5. Преструктуриране на армията от активна в запасна с реводни ежегодни запасни занятия от по 3 седмици за всички, които подлежат на запас. Съхранението на оръжията ще става по домовете на онези, на които са зачислени.
6. Премахване на законовите ограничения за придобиване и носене на оръжие за самозащита. В резултат на това престъпността рязко ще намалее.
7. Йерархично облагане – общините облагат гражданите и фирмите на своя територия, а националното правителство облага общините с данък само доколкото да издържа собствената си работа.
8. Премахване на НЗОК. Болниците ще се обслужват от компании, подобни на застрахователните, в които всеки ще реши дали и колко да внася като собствена здравна застраховка всяка година.
След като се потруди над тези 8 точки, може да се премине и към 30-дневния план за превръщане на България в свободна и просперираща нация.
–––
Бележки под линия:
[1] По данни на WorldFact Book на ЦРУ за България населението над 15 годишна възраст е около 6.2 милиона. Все пак тези данни са само по оценка, а не от реално преброяване. Също така цифрата от 6.2 милиона не е съществена за разсъжденията в статията.