Призванието и професията

by Михаил Матеев on March 3, 2010 · 0 comments

in Икономика, Общество, Християнство

ПРИЗВАНИЕТО

от Гари Норт

Забележка от М.М.: Оригиналното заглавие е “Призванието”. Текстът със ситен шрифт е добавен от мен и е за по-добра прегледност на изложението. Курсивът на текста с нормална големина на шрифта също е добавен от мен по същата причина.

„Протестантската етика” – чуваме тази фраза през цялото време. Обикновено хората говорят за протестантската етика, като за нещо, което е принадлежало на американците (или на британците или на холандците) преди много поколения, но е мъртво днес. Всъщност единственото място, където изглежда то все още процъфтява е в Япония, с това изключение, че японците не са протестанти. Но каквото и да е, или да е била, повечето хора са убедени, че тя е нещо от миналото, още едно качество от християнската цивилизация, което си е отишло завинаги.

Трябва да кажем с цялата си откровеност, че потомците на протестантската етика са извън мода в наши дни. Хуманизмът се е разраснал за периода от 60-те години на 19-ти век до 60-те години на 20-ти век, но тогава откраднатият капитал от протестантската култура е започнал да се изчерпва. Културата на дрогата, контракултурата на хипитата, колапсът на резултатите в представянето на обществената училищна система, апатията на работниците и нарастващата враждебност между поколенията, всички те заедно допринасят за разклащането на вярата на хората в хуманистичната култура, макар и те да не са се върнали към вярата на своите велики предтечи, Ортодоксалното християнство. Производителността на труда е спаднала. Продуктивността е най-ниска за всички времена в американската и британската история. Какво можем да направим, за да обърнем тези тенденции?

Очевидното нещо, което трябва да се направи е да се проповядва пълното евангелие на изкуплението: лично изкупление, икономическо изкупление и културно/цивилизационно изкупление. Божият закон засяга всички сфера на живота. Благословенията, описани във Второзаконие 28:1-14

1 Ако слушаш добре гласа на Господа твоя Бог и внимаваш да вършиш всичките Негови заповеди, които днес ти заповядвам, тогава Господ твоят Бог ще те въздигне над всичките народи на света.

2 И всички тия благословения ще дойдат на тебе и ще почиват на тебе, ако слушаш гласа на Господа твоя Бог.

3 Благословен ще бъдеш в града, и благословен ще бъдеш на полето.

4 Благословен ще бъде плодът на утробата ти, плодът на земята ти и плодът от добитъка ти, рожбите от говедата ти и малките от овците ти;

5 благословен кошът ти и нощвата ти.

6 Благословен ще бъдеш при влизането си и благословен ще бъдеш при излизането си.

7 Господ ще направи да бъдат поразявани пред тебе неприятелите, които се повдигат против тебе; през един път те ще излизат против тебе, а през седем пътища ще бягат от пред тебе.

8 Господ ще заповяда да дойде благословение на тебе в житниците ти и във всичките ти предприятия, и ще те благославя в земята, която Господ твоят Бог ти дава.

9 Господ ще те утвърди като свет народ за Себе Си, според както ти се е клел, ако пазиш заповедите на Господа твоя Бог и ходиш в Неговите пътища;

10 И всичките племена на света ще видят, че ти се наричаш с Господното Име, и ще се боят от тебе.

11 Господ ще те направи да изобилваш с блага, в плода на утробата ти, в плода на добитъка ти и в плода на земята ти, върху земята, за която Господ се е клел на бащите ти да ти я даде.

12 Господ ще ти отвори доброто Си съкровище, небето, за да дава дъжд на земята ти на времето му, и да благославя всичките дела на ръцете ти; и ти ще заемаш на много народи, а няма да вземаш на заем.

13 Господ ще те постави глава, а не опашка, та ще бъдеш само отгоре и няма да бъдеш отдолу, ако слушаш заповедите на Господа твоя Бог, които днес ти заповядвам, да ги пазиш и вършиш.

14 От думите, които днес ви заповядвам, да се не връщаш надясно или наляво, за да отидеш след други богове да им служиш.

са все още достъпни за обществото, което се покае. Работната етика е продукт на християнската вяра; там където вярата се възстанови, там етиката ще се появи отново.

Проблемът, срещу който се изправяме днес, е следният: дори онези, които изразяват своята вяра в Исус Христос, нямат разбиране за призванието. Призванието е било главен компонент на протестантството и особено калвинизма, през 16 и 17 векове. Хората са знаели какво означава тази дума. Днес те не вече разбират.

Призванието: общо и специално

Библията ни учи, че има специално призвание от Бог за Неговите хора. Той ги призовава за вяра в Исус Христос. Това включва отвръщане от злия начин на живот в миналото. Бог призовава хората към нов начин на живот. Той ги възстановява на пълно етично състояние на синове (Йоана 1:12 А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, сиреч, на тия, които вярват в Неговото име). Това е доктрината на осиновяването. „Призовете името Господно” е известна Библейска фраза. Христос казва: „Никой човек не може да дойде при Мене, освен ако не го е привлече (буквално: придърпа) Отец, и Аз ще го възкреся в последния ден” (Йоан 6:44). Бог призовава Своите хора във вяра в Христос. Това понякога се нарича „ефективно призвание” и също се нарича и „специално призвание”. Това е призванието за спасение.

Общото призвание се отнася за хората, като цяло. Всеки човек е призован да подчини земята за Божията слава (Битие 1:28 (И рече им Бог: Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и обладайте я)). Това е призвание за труд под общото върховенство и провидение от Бог. Задачата на човека е да упражнява господство. Общото призвание е човешкото занятие (занятие: на англ. vocation – vocal или voice /глас / и оттам: призив, призвание). Човешкото призвание е неговата работа на живота, форма на служба към Бог, независимо дали той разпознава, че е под Бог или не.

Общото призвание е имало голямо значение по време на Протестантската Реформация. Лутер и Калвин са наблягали, че всеки богоугоден, честен труд е приемлив от Бог и, че не трябва да има никакво различие в етичното естество между министър и фермер. Има функционални различия, разбира се, поради които Библията установява определени лични изисквания за хората, които служат като църковни водачи (1 Тимотей 3), но няма никакво етично различие. Никой човек не е по-свят в Божия поглед, поради вида на работата, която има.

Тази доктрина е освободила хората от психологическото потискане да се чувстват по-нискостоящи поради своята работа. Ако трудът на всеки човек е приемлив за Бога, тогава се заплаща на човека да работи колкото може той по-добре. Бог почита компетентността и дава повече компетентност на онези, които смиряват себе си пред Него и, които се стараят да подобрят своето изпълнение на работа си. Добрият водопроводчик получава повече уважение за своята работа, отколкото ленивия проповедник. Става въпрос за прилежността, а не за вида на извършваната работа.

Това е явно освобождаваща доктрина. Тя призовава всички хора да работят усърдно и честно. Тя учи хората, че без значение какво те правят, за да си изкарват хляба, си струва да го правят добре. Това, на свой ред, повишава икономическото производство, понеже хората се стремят да работят по-интелигентно и с по-малко разходи. Те се стремят да се представят добре пред Бог, а като правят така, те се представят добре пред хората. Това означава по-голямо богатство за всички членове на пазара, понеже всеки е облагодетелстван от ефективния труд – всеки освен онези, които са неефективни, мързеливи или некомпетентни, които се изправят срещу по-голяма компетентност, отколкото преди. Те заслужават това, което получават.

Общото призвание е всеобщо. Всички хора ще бъдат държани отговорни за своята работа и те ще бъдат наградени в небето или прокълнати в ада, според техните основни призвания (Лука 12:47, 48 (47 И онзи слуга, като е знаел волята на Господаря си, но не е приготвил нито постъпил по волята му, ще бъде много бит. 48 А онзи, който не е знаел и е сторил нещо, което заслужава бой, малко ще бъде бит. И от всеки, комуто много е дадено, много и ще се изисква; и комуто са много поверили, от него повече ще изискват.); 1 Кор. гл. 3). Този вид морално задължение да се работи усилено и честно притиска хората да подобряват своята работа. Тя е форма на самоуправление, и обществото не трябва да налага преки санкции на хората, за да жъне наградите на самоуправлението. Повсеместното обръщане на хората към форма на християнството, която проповядва задължителното естество на общото призвание, ще произведе нарастване на богатството на глава от обществото. Хората работят по-усилено и хората работят по-умно.

Кое призвание?

До сега съм бил успешен в икономическо отношение в моя живот. Поради моя външен, видим успех, често ме питат хора, по-специално млади хора, какви мисля, че са правилата за финансов успех в живота. Християни, които ме питат този въпрос, понякога ме питат с какво мисля, че те трябва да се препитават.

Имам готов отговор. Той се отнася до библейската доктрина за призванието. Той не е сложен отговор, и повечето християни виждат истината в моя съвет. Това, което вътрешно ме поразява е, че те никога не са чували нищо подобно преди. Никой пастор не ги е съветвал. Никой родител не е сядал с тях да им поговори за тези ръководни принципи за занятието на християнина. Ето ги:

1) Оценете своите способности точно

2) Каква е най-важната работа, която можете да вършите?

3) Каква е най-важната работа, която можете да вършите, в която много малко хора могат да ви заменят?

Човек, който има дори и смътна идея за отговорите на тези три въпроса има добро разбиране какво трябва да прави с живота си. Не е лесно да се проведе такова проучване, но то е от жизненоважно значение, Бог призовава всеки човек да прави такова проучване.

Способности: Колкото повече имате, толкова по-трудно е решението. За човека с ограничени способности, освен една, е много по-лесно. Той знае какво трябва да прави. Но някой, който има много таланти – а това включва повечето хора – е малко затруднен при оценяването какво да прави. „Какъв вид работа ми харесва? Какви са онези, които върша най-добре? Какви са онези, които бих искал да върша през целия си останал живот? Какви са онези, които не бих могъл да понеса да върша много дълго. Кои умения трябва да се старая да подобря, ако ми се даде възможност?”

Трябва да бъдете взискателно честен тук. Може би трябва да се съветвате с други: учители, родители, пастор, ръководител, или дори служба за професионална ориентация, ако е необходимо. Трябва да се занимаете сериозно със себе си. Трябва да се занимаете сериозно и с оценките на другите хора за вас. В края на краищата, ще обслужвате пазара. Свиквайте с идеята да се заемете сериозно с мнението на другите хора за вашите таланти.

Важност на работата: Ако човек може да върши няколко неща добре, той ще се изправи пред проблема на впрягането на неговите умения с работата, която върши. Ако може да говори гладко пет езика, какво трябва да прави с този свой талант? Да преподава в училище? На какво ниво? Да превежда за многонационална корпорация? Да превежда за държавната бюрокрация? Да превежда книги за издателска къща? Да се присъедини към преводаческия екип Уиклиф за превод на Библията? Има няколко възможности. Нивата на заплащане са само един начин да се направи решение. Има и други.

Казвам на хората да използват следния ръководен принцип при вземане на решение. Опитайте се да се взрете във момента след 40 години, или когато милите, че ще сте прекалено възрастен да вършите тази работа. Когато погледнете назад в живота си, какво ще мислите за вашата работа? Почитала ли е Бог тя? Оставили ли сте голямо наследство след вас за своите деца? Бяха ли възпитани децата ви в моралното обучение да управляват богоугодно своето наследство? Раздадохте ли много пари за благотворителност? Отдадохте ли живота си в служене, отколкото в преследване на пари? Беше ли добро решение, когато приехте това призвание като работа на живота ви? Ако дори само сте се опитали да отговорите на тези въпроси предварително, вие имате много по-малка вероятност да бъдете разочаровани, когато си ги зададете отново след 40 години.

Заменимост: Това е нещо, което малко хора обмислят предварително. Те никога не трябва да спират да го обмислят. Не е достатъчно да изберете най-важната работа, която можете да вършите. Трябва да се запитате следния въпрос: „Ако трябва да напусна, или умра, би ли била работата бързо запълнена с някого, ефективен колкото съм аз, и на същата заплата?” Ако с лекота професионалната позиция да бъде попълнена бързо и на същата работна заплата, то човекът, който в момента заема работното място не се е отличил в нивото на своето вършене на тази работа. Ако хуманистът може да върши професията на християнина точно толкова добре, то има нещо неправилно в работата на християнина. Ако неговата работа е добра, то може би има някоя друга професия, която той може да върши, която Бог желае да бъде заета от християнин.

Днес, малко християни действат според доктрината за призванието. Те не мислят колко важни са те, като християни, в своето призвание. Не разбират как те трябва да дават уникално, изключително християнско обслужване на своите работодатели. Накратко, не мислят като християни.

Занятието на човека може да е важно в неговите собствени очи, или в очите на другите, но ако чрез оставането си в занятие, което изглежда да е най-важно, когато Бог може да използва същите умения много повече в друго занятие, то работникът пропилява своите таланти. Всеки човек, който не може да каже, че той, като работник-християнин, не Е уникално подходящ за своето занятие, трябва да обмисли намирането на нова работа. Ако той Е лесно заменим, тогава по-добре да се огледа наоколо и да види дали няма някоя друга важна работа, достъпна за него, на която би бил по-трудно заменим.

Накратко, да отиде там, където няма голяма конкуренция. Идете някъде, където присъствието ви ще издигне това място. Идете там, където вие, като християнин, ще създадете подражатели, дори сред невярващите. Идете там, където ще имате възможност да обучите другите в техните призвания. Ако в момента не сте в такава позиция, но бихте могли да бъдете, то вие не сте в подходящото призвание. Заменимостта е един начин на проверка на вашето място в живота. Вие не желаете да сте още едно зъбно колелце в необятната, безлична икономическа машина.

40-часовата работна седмица

Никой християнин не би трябвало да работи само по 40 часа на седмица, освен ако той не Е физически увреден по някакъв начин. Малко хора стават богати или известни като работят само по 40 часа на седмица. Малко хора стават изтъкнати в своите професии като работят само по 40 часа на седмица. ШЕСТ дни да работиш – а не 7 часа на ден, нито 9 или 10.

Е, аз мисля, че при нормални обстоятелства, хората на заплата не трябва да работят повече от 40 часа за работодателя. Понеже толкова малко хора ще работят 60 часа на седмица, вие подарявате своето време (като го продавате прекалено евтино) ако работите за заплата повече от 40 часа на седмица. Тези 10 или 20 часа трябва да бъдат инвестирани в църковна служба, или в изграждане на семеен бизнес, или в придобиването на по-добро образование, или в служба на общността. Не говоря за хора, които работят на процент, или за младши сътрудници в професионалното утвърждаване, които имат възможност да станат партньори, ако работят достатъчно усилено. Но човек, който желае да работи 60 часа на седмица, трябва да работи поне 20 от тях за себе си. Използвайте заплатата, за да храните семейството си; работете допълнително 20 часа, за да изградите капиталова основа, или за пенсиониране, или за стартиране на семеен бизнес. Аз станах финансово независим като правих точно това. Силно го препоръчвам.

Работата на заплата рядко е пълното призвание. Тя може да е средство за призванието. Човек може да е сръчен майстор в област, която не е достатъчно добре заплатена, за да го издържа цялостно. Той използва 40-часовата на седмица работа, за да го издържа в неговото призвание. Това е, което аз правя с моя икономически бюлетин, Remnant Review. Доходът от това предприятие ми позволява да дарявам по-голямата част от моето време и енергия на Института за Християнска Икономика (Institute for Christian Economics), от който не получавам никаква заплата или друг вид компенсиране (освен психологично). Моето призвание е моята християнска икономическа работа. Моят източник на доход е моят икономически бюлетин. Правя разлика между тези две занятия.

Единствено в онези редки занятия, като пастируването, където човек е на заплата, и все пак е призован да дава повече от 40 часа на седмица, трябва да се считат за призвание. Дори в този случай, човекът наистина дава онези допълнителни 20 часа на Бог. Той НЕ ги дава на някой работодател, който ги обръща това допълнително работно време в печалби за него или фирмата. Никой със здрав разум не работи 60-часова седмица за някой друг, само за парите. Има по-добри начини да се направят пари: по-производителни, с повече отплата и по-печеливши. Също така, по-угодни на Бог. Никога не дарявайте на работодател това, което трябва да дарите на Бог, особено времето.

{ 0 comments… add one now }

Leave a Comment

Previous post:

Next post: