Манихейство, закон и икономика
от Раусас Джон Ръшдуни, 1975*
Законът и икономиката са неизбежните страни на всекидневния живот на човека: не е възможно да живее без тях. Колкото повече здравото познание за закона и икономиката запада в едно общество, толкова по-радикален ще бъде упадъкът на това общество. Декадентско и умиращо общество е това, в което закона и икономиката са в състояние на радикален упадък или колапс. Заедно с теологията, законът и икономиката съставляват основите на реда в едно общество, а какво мислят хората за закона и икономиката зависи от тяхната теология.
В същината на нашия съвременен проблем са лъжливите теологии и философии, а главната сред тях е манихейството. Според манихейството, светът е разделен на две различни и противоположни субстанции, дух и материя. Всяка от тях е еднакво върховна, и двете са себедостатъчни и отделни области. Да си духовен в манихейски смисъл означава да презираш и да си незаинтересован спрямо материалните неща, защото те са несвойствени и са изтощителни за духа. Духът е считан за добър, а материята – лоша.
От библейска гледна точка, няма две различни субстанции или същества (понеже в някои дуалистични религии съществуват две върховни същества в или зад двете субстанции). Бог е Създателят на всички неща, а Той е създал всички неща добри. Поради падението, цялото създание е еднакво паднало. “Дух” и “материя” са еднакво паднали; те не представляват два различни вида субстанция или същество. Различието е по-скоро между несътвореността на Бог и сътвореността на всичко останало. Спасението не е изкупление от материята, а от греха, коренът на който е духовен. Вместо да презира материята, библейската вяра работи за упражняване на господство над материалния свят като определеното Божие царство.
Библията е претъпкана с много точни и подробни закони, управляващи материалния свят, употребата на земите, храната, остатъците, пустинния живот, и така нататък. Когато манихейството достигне до тези закони, то ги намира за противни. Като последствие те са изключени, първо, като примитивна форма на религия на предполагаемо примитивните старозаветни евреи, и, второ, като просто таен код, с всички значения сочещи към по-истинното и духовно значение, и правейки буквалното значение на закона на нищо повече от непотребна кожа или черупка.
Манихейското влияние в Западната мисъл е дълбоко – и в църковните кръгове, и сред хуманистите. Ехото на манихейството, например, в бартианизма е много явен в разделянето между вяра и история, между свята история и действителна история. По този начин Барт „утвърждава“ раждането от девица като духовен акт, но отрича неговата историческа достоверност; Райнхолд Нийбур “утвърждава” телесното възкресение на Исус Христос като въпрос на вяра, но отрича неговата историческа достоверност. За тях светът на вярата не трябва да бъде осквернен от материалния свят на историята.
Законът и икономиката са много материални работи, и основни за живота. Родени сме в свят от закони – физичен закон, семеен закон, църковен закон, училищен закон, граждански закон, и така нататък. Не можем да избягаме от закона: законът е неразделен от живота и е условие за него. Дори смъртта не дава избягване от закона, в смисъл че, физически и религиозно, оставаме в Божията вселена на закона.
Същото е вярно за икономиката. От раждането до смъртта, нашия живот е икономически ориентиран и замесен, и всяка страна на нашия живот включва икономически фактори.
Всъщност, напредъкът на човека изисква по-голямо посвещение, от гледна точка на Божието слово, на закона и икономиката. Опитите да се премахне закона и икономиката от живота, както в Утопията на върховната цел на марксизма, означава нарастващо намаляване на живота към все по-просешко състояние.
С оглед на това, красноречиво свидетелство за нашето манихейско наследство е това, че повечето ученици преминават цялото си обучение без подготовка нито по право, нито по икономика. Това, което учат по икономика в действителност не е икономика като такава, а изследване на политическия контрол и потискане на икономиката. Може да се добави, че повечето адвокати напускат правните училища без никаква подготовка по теология или философия на правото.
Но една истинска теология изисква изучаване на закона и икономиката. Ако теологията възприема сериозно, първо, факта, че Бог е Създател, тя ще признае практическото значение на материалния свят и централното положение на закона и икономиката. Това тя не е направила. Над половината от населението на Съединените Щати присъства в църковните списъци, и тяхното неведение за закона и икономиката е може би равно на това на тези, които не са в тях. Такова невежество е практическо отхвърляне на доктрината за създанието и мълчаливо потвърждаване на манихейството. Законът и икономиката имат теологични основи, които не могат да бъдат пренебрегнати. Нашата настояща криза изяснява, че законът и икономиката западат без тази основа.
Второ, Библията се занимава много недвусмислено със закона и икономиката, както съм подчертал в Институти на библейския закон. Невъзможно е да се занимавате сериозно с Писанието, без в същото време да се изправите пред закона и икономиката. Възстановяване на християнството следователно означава отричане на манихейството, косвено или явно, и развитие на теология с библейски корени. Това изисква възстановяване на закона и икономиката в централно положение в образованието и човешките въпроси. Възходът на етатизма е в голяма степен резултат от теологическо отсъствие и отдръпване от материалния свят. За изкупения човек, заповедта, дадена при сътворението, да упражнява господство и да покори земята (Бит. 1:26-28) се отнася категорично. Това, под водителството на библейската теология, изисква изучаване и прилагане на закона и икономиката.
*(Rousas John Rushdoony, Manichaeanism, Law and Economics, The Journal of Christian Reconstruction, Summer 1975, Vol. II, No.1, Chalcedon, pp.7-9)