Християнството като основополагащо за развитието на Западната цивилизация

by Михаил Матеев on April 3, 2010 · 1 comment

in Държава, Икономика, Общество, Политика, Християнство

Това е първата глава на все още неиздадената на български език книга “Смисълът на вашите пари” /The sense of your dollars/ на Йън Ходж. В нея може да се види, че християнската религия е основата за развитието на западноевропейската цивилизация.

За автора: Йън Ходж, Ph. D., AIMM (член на Австралийския Институт по Мениджмънт) живее в Бризбейн, Австралия. Прекарал е 11 години в инвестиционната индустрия, а в момента работи като бизнес консултант, който специализира в системите и практиките на управление. Женен, с пет деца.

Copyright на превода: Михаил Матеев

ГЛАВА 1

Обществените условия за богатство

С ИЗТИЧАНЕТО НА ДВАДЕСЕТИ ВЕК, християните откриват, че се намират в това, което може да излезе един от най-интересните периоди от човешката история. Колапсът на комунизмът в Съветския Съюз не се явява здраво установен. Народният бунт под водачеството на Борис Елцин се устреми в безкръвно сваляне от власт на система, която бе разорила и обрекла на глад руския народ и онези, които са учредили СССР. Украйна, например, някога житницата на източна Европа, не можела да нахрани дори собствения си народ през последните години, да не говорим да изнася храна за другите страни.

И все пак, някои хора в бившия Съветски Съюз изглеждаха неспособни – или нежелаещи – да се справят със своята новооткрита свобода. Те гладни, и така те гледат на държавата като на доставчик за техния ежедневен хляб. Тяхното предпочитание изглежда е да се върнат под комунистически контрол, отколкото свободата под която те могат да решат своите икономически проблеми. Този възглед се подкрепя от писмо до редактора, където украински жител от Лвов твърди че животът е бил много по-добър под стария комунистически режим. Авторът на писмото твърди, че преди перестройката тя е можела да си позволи да отиде на черноморските курорти всяко лято, както и че е можела да си позволи посещение на театър всяка вечер. Работата й като инженер е била сигурна. Обстоятелствата, обаче, сега се променили. „Хората на културата и учените” били станали „излишни.” Театрите са свършили, както и почивките на Черно море. Нейната работа свършила. Ето защо, твърди тя, „Национал-социалистите са популярни в Русия и Украйна.”[1]

Американският лекар, Уилям Кампбел Дъглас, който живее от година насам в Санкт Петербург, пише следното обвинение срещу градските жители:

Само един от четирима в този луд град прави някакви опити да подобри материалното си положение като изкарва допълнителен доход. Въпреки че са отчаяни за повечето стоки, те няма да ги припечелят. Те предпочитат да правят нещата по стария начин: да се оплакват и да гледат напразно към всесилната държава за спасение.

Това е колективен бащин комплекс. Студеният и без хумор Ленин, дори и макар той да е излязъл на власт чрез терор и практически без народна подкрепа, е метафоризиран като „Дядо Ленин” и така бързо заменя Царя като колективен баща. Обширното мнозинство руснаци честно вярват, че хората са деца на държавата и те трябва да бъдат снабдявани с жилища, образование, забавление, работа, храна, здравни грижи (и водка).[2]

Хляб и зрелища – и да бъдат пазени от държавата – са много по-важни от независимостта и свободата. Все пак точно в онези части на света, където независимостта е ясно изразена и постигната до някаква степен, ще открием най-голяма концентрация на богатство. Защо?

Ситуация, която не се различава по някои аспекти на бившия СССР, се случва в Африка. Под колониално управление, много страни са били повече от себедостатъчни в производството на храна и са били нетни износители на храна. Все пак, през последните години се е въздигнал всеобхватен глад в преди плодовитите области на този огромен континент. Какви са обясненията за този икономически упадък?

Австралия е интересен случай. Преди заселването на белия човек аборигените са имали кратка продължителност на живота, малко храна и никакви удобства на съвременната медицина. На кратко, Австралия е имала „проблем с населението” – нямало е достатъчно храна за хората, които са живели там. Въпреки това заселването на белия човек превръща Австралия в буквална градина, сияйна с плодове, зеленчуци и разнообразие от месо и зърно. Забележително постижение е, че за един век от заселването на Австралия от британците през 1788 г., австралийците се радват на най-високия доход на глава от населението и една от най-бързо растящите икономики в света.[3] Този образ на градина е особено уместен за мен, понеже съм се родил и израснал на края на пустинята, сред напоителните системи. Напоителната Област Муръмбиджий[4] е явно доказателство за продуктивния капацитет на земята, след като може да бъде добивана постоянна вода. В градовете Грифин и Лийтън, в сърцето на тази област, са наистина оазиси сред пустинята. Пустинята разцъфтява с храна от много видове като резултат от прилагането на съвременната наука и технологии.

Малко хора смеят да отрекат, че повече от 2000 години от раждането и смъртта на Исус Христос, човечеството преживява значителен икономически прогрес. Защо е настъпил този прогрес? Бил ли е той еволюционен прогрес, неизбежен от самото начало? Или е прогрес, предопределен от Бог Всемогъщи, който управлява и ръководи този свят миг след миг? За вярващия в Библията християнин, алтернативата на еволюционното мислене е библейската идея за личностния Бог, който контролира всичко, което се случва според Неговите предопределени намерения. Божието предопределение, обаче, не изключва човешкото действие,[5] нещата, които хората правят, за да подобрят икономическото си положение. В Библията откриваме, че макар и Бог да постига Своите цели чрез всички хора на земята, има специално място за онези, които се наричат „Негов народ.” Ето защо, не трябва да бъде изненадващо да се открие, че икономическият напредък, част от който Библията нарича „благословения” (вижте Второзаконие глава 28), идва от онези части на земното кълбо, където християнската вяра и характер са най-изтъкнати.

Идеята за напредък, обаче, отива срещу някои съвременни християнски мисления. Има няколко причини за това. Първо, много християни са се ограничили в тясната област на личното спасение, кат по този начин пренебрегват по-широките въпроси за приложната християнска вяра.  Второ, за много християни убеждението им за историческия прогрес е оцветено от техния есхатологичен възглед. (Есхатологията е изучаване на „последните времена.”) Но възниква интересен въпрос: Ако светът ще става все по-зле и по-зле, то защо изпитваме грамаден икономически и технологичен прогрес по време на човешката земна история? Библията определено не ни позволява да твърдим, че последователното прилагане на атеизма ще направи света по-добро място за живот. Това, което знаем е че основният стимул за подобрение на обществените условия идва от онези части на света, където християнството процъфтява.

Няма обяснение за нарастването на това което се споменава като Западна цивилизация, без разпознаването на влиянието, което християнската вяра е имала в различни части на света. Пишейки за технологичния напредък на средновековния свят, Лин Уайт Джуниър прави следното уместно изказване: „до една удивителна степен, средновековната религия създава климата за тази среда.”[6] Под стимула на новооткритата вяра хората, прочути със своята свирепост, своята склонност към война, и своите човешки жертвоприношения, стават новатори, като развиват средства и инструменти, които ще подобрят качеството на живот на всеки.[7] Западната цивилизация не е съществувала винаги, и изворите й са уникални за християнството.

Провалът на Рим

По времето на Константин краят на Римския свят е бил видим, макар да е трябвало да мине още един век, преди неговата окончателна смърт. Основата за провалът на Римската империя е нейната идея за върховенство и авторитет. Нежелаейки да признаят абсолютното върховенство и авторитет на Триединния Бог, римляните в края на краищата слагат своята вяра в Римската държава и Цезарите.

След като върховенството се приписва на държавата, обаче, не се слага никакво ограничение на дадените на нея сили.[8] Това довежда до серия от икономически ограничения спрямо отделния човек. Например, било е необходимо да се получи разрешение от „компетентна” власт, преди отделните хора да могат да продадат стоки и движимо имущество. По ирония, Римската държава някога е съществувала с целта да защитава правата на собственост на своите граждани; тя завършва със „система на робство без паралел в аналите на цивилизования човек. . . . Вечният град който, в течението на своята дълга и променлива история, е предложил наред моделът за крепка и агресивна селска общност, след това на империализираща, колонизираща и асимилираща световна сила, накрая представя на света картина на неподвижност, неподвижността на напълно развита цивилизация.”[9] Това е неподвижността на напълно развита нехристиянска цивилизация. Комбинирано с това е била и неприязънта на горните класи да използват ръцете си за целите на това да се правят пари или да се служи на другите.  На кратко, горните класи са отказвали да работят.

Римляните са били уловени във философския проблем, който се е изявил в областта на икономиката. Въпреки, че инженерите са развили капацитета на воденицата до сила от три конски сили през първи век преди Христа, римляните не са били склонни да развиват технологията си поради ефекта, който тя би имала върху наемането на работа. Веспасиан отказал устройство за спестяване на труда, което би помогнало за транспортирането на тежки колони на основанието, че щяло да се наложи да се грижи за работници на договорна заплата. Вярвало се е, че технологичният напредък ще създаде безработица. Вместо да даде среда, в която това, което ние наричаме предприемачи, могат да създадат нови бизнес дейности, Римският свят е основал своята икономика на робството и крепостничеството.[10]

Друга, по-силна, причина за колапсът на Рим е неговото изоставяне на икономическите закони за търсенето и предлагането. Вместо това, под Диоклециан, е бил въведен държавен контрол над средствата за производство – социализъм. Бил е придобит контрола над икономическата дейност: на онези, които приемат контрола, се е гарантирало сигурност на работното място. Малкият държавен контрол, обаче, води до по-голям икономически контрол,[11] и в края на краищата е бил въведен контрол на цените през 301 сл. Хр.Естествено, данъците се повишили. Но избягването на данъци става „почти епидемично.”[12] Била е създадена специална полицейска сила за да събира данъците. Където е било необходимо, се е използвало мъчение на жените и децата, за да ги накарат да разкрият скритото богатство. В последствие „богатите криели своите богатства, местните аристократи се преквалифицирали като humiliores (обикновено население- б. пр.), за да избегнат избиране на общински пост, занаятчиите изоставили своята търговия, робовладелците изоставили своите прекомерно обложени с данъци владения, за да станат наемна ръка. . . .”[13] Хиляди изоставили градове и села за да търсят убежище извън Римските области на юрисдикция.

Скриването на богатствата е това, което можем да наречем складиране. Вместо да изразходват своето богатство като показват своето обществено положение, римските семейства са ги складирали поради страх от такси. Самото складиране е знак за липсата на вяра в хората в социалните условия, и се появява когато хората се страхуват от бъдещето. Това помага да се създаде оскъдица на пари. Липсата на злато в обръщение не само води до невъзможност за гражданите да платят своите данъци, но и също дава среда за обезценяване на валутата.[14] Това помага да се обясни леснината, с която варварите са опустошили Империята: те са били добре дошли за претоварените граждани.

Реформата на Запада

Дори в своя апогей Римската империя не е постигнала икономическото величие на средновековния свят на Западна Европа. Докато цената на стоките се е удвоявала на всеки 160 километра транспортиране в римско време, по време на ранната средновековна епоха 160 километра транспорт са добавяли само 30% към цената на стоките. Впрягането на силата на водата през средновековна епоха е давало възможността на един човек да мели това, което би ангажирало четиридесет човека без машината. Развитието на машинната сила в средновековната епоха се нарича първа Индустриална Революция.[15]

Значителен икономически напредък настъпва, когато сеитбообращението с три полета заменя модела с две полета през късния осми век. При системата с две полета, имение от 600 акра би ще засее 300 акра, като остави останалите на угар (незасети). На следващата година, местата се сменят. При системата с три полета, 400 акра се засяват всяка година, а само 200 акра остават на угар. Това „изобретение,” приписвано на Шарлеман,[16] дава допълнителни 100 акра (т.е. една трета) на които да расте храна по време на годината. Понеже незасятата земя се оре два пъти в годината, докато засятата част се оре само веднъж, системата с три полета намалява количеството труд, което е необходимо за обработване на 600-те акра. Това намалявана на количеството време за обработване на 600 акра дава подтик за придобиване на допълнително земя за култивиране; така прави и увеличението на населението. В края на първото хилядолетие гористата земя е била разработена, реките и потоците са били преградени, и е била създадена използваема земя от мочурищата и тресавищата.[17] Системата на сеитбообращение с три полета също е позволила да се отглежда втора реколта. С три полета, пролетното, както и традиционното зимно отглеждане, е можело да се състоят. Разнообразието на посевите е можело да нарасне, за да защитава срещу неуспехи, както и да даде по-балансирана диета.

Такива са били някои от подобренията в икономическите условия. Но защо такъв вид подобрение не е можело да се случи в Римската държава? Не се е случило при римляните поради тяхното отношение към работата. В Римския свят работата, като средство за правене на доход, е била обект на неодобрение. Тези задължения са били оставяни на робите, чиято цел е била, естествено, да облекчават римляните от необходимостта да работят.

Един от сигналните неуспехи на Римската империя е бил в сферата на икономиката. Въпреки златните възможности, които са им се предлагали, римляните не са успели да установят и поддържат широко основана, балансирана икономика на предприемчивост и растеж в земеделието и индустрията, с която да подхранват здрава и взаимно ободряваща търговия. Без съмнение многобройните им походи, тяхното завоюване на голям брой роби, тяхното лесно извличане на налози, равняващи се на пиратска плячка и тяхното презрение към производителния труд, обхващащ от това което ние наричаме най-висок професионализъм надолу през бизнеса до най-сиромашкото земеделско или индустриално наемане като работник, има много общо с техния провал…

Гибелният колапс на Римската власт и ред, случил се на Запад, се показва най-ясно чрез политическия, военен и морален фалит, който е неразделимо свързан с подразбиращия се икономически и обществен провал…[18]

Омразата към продуктивен труд в Рим оставя Империята на милостта на онези, които са имали храна. Така, например, Веспасиан става император, защото е контролирал Египет, във времето когато той е бил основния източник на жито за Италия. Със силата на икономическата сделка, Веспасиан на практика е можел да иска откуп от Римския Сенат. Септим Север е имал възможност да направи същото като е завзел Северна Африка. Римското отношение към работата и свободното време е важна съставка за краха на Империята.[19]

Християнските монаси, в противовес, са настоявали, че работата е поклонение. Laborare est orare! (лат: Работата е молитва – бел. пр.) става определящ белег за монашеския живот.[20] Вярата, която заменя хуманизма на римската империя, обаче, се управлява от стандарт, който прави работата нещо благородно и достойно; нещо високо ценено и към което човек трябва да се стреми. Докато Рим е бил враждебен към продуктивния труд, християнството положително е насърчавало човешкото усилие. Ръководени от Писанията в Стария и Новия Завети, ранните християни са разбирали своето призвание под Христос като новата човешка природа. И докато са разбирали че всички неща трябва да се правят за Божията слава, те също са разбирали, че техните най-висши цели ще бъдат постигнати като слугуват на своя ближен. Затова „Средните векове са една от най-творческите епохи на човешкия род.”[21]

Възходът на Запада

Веднъж освободен от оковите на римското езичество, човешкият дух разперва крилете си с нововъведения. Развитието на конския хамут (ярем, нашийник) и конската подкова осигуряват нарастване на енергията, която може да се използва по много начини. По-рано, сбруята се е слагала около врата или над холката (най-високата част от гърба на животно, между плещите) на животното; колкото по-вече е дърпало, толкова повече се е задушавало. Хамутът, от друга страна, е позволявал на животното да разположи цялата тежест на товара направо на плещите си. Друго изобретение, конската подкова, дава защита на краката и позволява на животното да работи за по-дълги периоди от вола. Така конят, хамутът и конската подкова дават нарастване на капацитета на производителност на средновековния работник, нечувано в по-ранни времена.

Накрая конят заменя вола в по-голямата част на Европа като предпочитано животно за работа. Докато в по-ранните епохи конят е можел да тегли само около 500 килограма, в средновековната епоха това е нараснало пет и повече пъти, според Гимпел. (Кодексът на Теодосий от 438 година прави наказуемо деяние поставянето на товар за коня повече от 500 килограма. През 1910 година пенсиониран френски офицер от кавалерията, Льофевр де Нот, провежда експерименти, показващи че при гръцките и римските методи на впрягане, конят не е можел да тегли повече от 500 килограма.[22])Конят е можел също така да работи много по-бързо от вола, и това нарастване на енергията не е загубено от земеделците в Средновековието. Нарастването на производството на храна съвпада с нарастването на населението и общата икономическа дейност.

Впрягането на машината също става в тази епоха. Любопитно е, че въпреки да се твърди, че Китай някога е бил по-развито технически общество, до четиринадесети век насам Западна Европа го настига.[23] Така, макар примери на движение на колянов вал да могат да бъдат намерени в Китай през първи или втори векове след Христос, точно развитието на коляновия вал на Запад позволява комбинираното използване на въртеливото и възвратно-постъпателното движение в средновековната ера. Някои твърдят, че „техническият напредък, които характеризира специално съвременната епоха е напредъкът от възвратно-постъпателни движение към въртеливи движения.”[24] Авторът на тези думи, Луис Мумфорд, същ допринася в представянето на идеята, изразена от Уайт, по следния начин: „тази средновековна технология е неизмеримо важна за появяването на съвременния капитализъм, индустриализъм и урбанизъм.”[25]

Трудно е да се преувеличат огромните промени, които са ставали тогава. Колоритно описание на Средните Векове се дава от Гимпел:

Имало е голямо нарастване на населението, което е довело до масово движение на хора. Те са емигрирали; откривали и колонизирали нови земи; основавали и строили нови градове. Условията са предразполагали свободното предприемачество и това е довело до възхода на хората, които сами са натрупали състояние. Капиталистически компании са се формирали и техните акции са се купували и продавали. Предприемачите са били напълно подготвени да използват безскрупулни методи, за да задушат конкуренцията. Те са въвели обширно разделение на труда, за да повишат ефективността, а техните предприятия създават пролетариат, който те са можели да експлоатират. Работниците са се отплащали с искове за увеличение на заплатата, често отсъствие от работа без уважителни причини и стачки.

Консумацията на енергия нараства значително. Технологичните новости водят предизвикват подобрения в ефективността на съществуващите методи, а също така водят до успешно изследване на нови източници на енергия. Много от задачите, преди правени на ръка, сега се извършват от машини. Успоредно с това има революция в селскостопанските методи, което дава на фермерите способност да произвеждат достатъчно храна за нарастващото население и да дават по-разнообразна диета. Има забележимо нарастване на общия стандарт на живот. Нарастването на индустрията и търсенето на нови източници на сурови материали води до обширно индустриално замърсяване на водните пътища, и, в по-голям мащаб, създава сериозна заплаха за околната среда, с гибелни дългосрочни последици.

Предприемачите, собствениците на земя и финансистите са можели да извличат големи печалби от индустриалното разширяване, а растежът на капитализма предизвиква съвременните методи на счетоводство и банкиране, които на свой ред водят до по-нататъшно разширяване. Хората с финансова власт са притежавали и политическа сила, а икономическите санкции са можели да бъдат използвани много ефективно за политически интереси. Епохата се характеризира с чувство за оптимизъм, рационално отношение и твърда вяра в прогреса.[26]

Това не е портрет на това, което някои хора наричат „Тъмните Векове”. Това е просветена епоха, пропита с динамична енергия, която води, накрая, до втората Индустриална Революция.

Западната цивилизация се основава на векове изобретения и технически напредък, и християнската религия е тази, която дава среда за подобренията в обществените условия. Ако не нещо друго, когато племената в Северна Европа са били обърнат към Христос, те са се биели по-малко и са работели по-усилено. Мирът е необходим, ако хората трябва да развиват своята енергия към градене, а не към разруха.[27] Християнството, обаче, води до повече от мир. Тарнас обобщава моралните поучения, които трансформират езически свят по следния начин:

Християнството води в езическия свят нов смисъл за светостта на всеки човешки живот, духовната стойност на семейството, духовното превъзходство на себеотрицанието над егоистичното задоволство, на духовната святост над светските амбиции, на кротостта и простителността над насилието и отмъщението; осъждане на убийството, самоубийството, убиването на бебета, избиването на затворници, позора на робите, сексуалната безнравственост и проституцията, кървавите циркови спектакли. …[28]

Мирните условия, обаче, често зависят от технологичното развитие и неговото прилагане във войната, за да бъдат възпрени нашествениците. Така, изобретяването на стремето, приспособление, което води своето начало от хлабав колан или приспособление, достатъчно голямо за да побере само големия пръст на крака, е значителна разработка, която променя военното изкуство през осми век. Примитивното стреме първо се появява в Индия през втори век преди Христос, но отнема време от няколко века, преди приспособлението да бъде обект на новаторска промяна. Стремето за целия крак позволява на конника да изнесе цялата си тежест на стремето, като по този начин получава странична опора на седлото. При воюване това означава допринасяне на конската сила към човешката сила. За вражеските войски, тази разработка е била ужасяваща. С копие, държано здраво под рамо, „ударът вече не се нанася със силата на човешките мускули, а по-скоро от стремителността на препускащия жребец и ездача.”[29] Франките са тези, под ръководството на Шарл Мартел, според Уайт, които развиват „воюване чрез удар с конници,” практика, която скоро се разпростира и сред другите хора, включително и онези, които са се надявали да ги победят.

Тук, отново, виждаме, че икономическите и техническите разработки се случват бързо в Северна Европа. Западът е бил много по-отворен за нововъведения отколкото места като Византия, източносредиземноморските страни, Индия и Китай. Основна част от причините за това е независимостта и личната свобода, които е можело да бъдат намерени във феодалните територии на Запада.[30] Икономическата независимост и политическата независимост вървят ръка за ръка, а на Запад е господствала икономическата свобода. Възстановяването на честните пари под Каролингите е важна стъпка за икономическото развитие на Европа.[31]

Обаче можем да намерим християнския Запад в предните редици не само в областта на икономически прогрес. Ранните манастири не са били просто места, където хората да работят; те са били образователни центрове, а медицината често сее  практикувала от монасите. Хирургията е била необходима и законна част от работата в манастира. До тринадесети век е бил направен доста забележим прогрес в медицината. Монахът-доминиканец Теодорик Боргогони (поч. 1298 г.) е написал няколко трактата за хирургията, един от които е включвал как да се предотврати загнояването на раните като се чистят с вино, техника, разработена от неговия баща.[32]

Музиката и изкуствата са били сложени в служба на Църквата, така че всички дейности на човека да славят Бога. Ланг би казал, че в средновековната епоха „музиката е играела важна роля в християнизирането на езичниците и в подчиняването на случайните езически бунтове…”[33]

На други фронтове от тази епоха се датира първия успешен полет на човек. В ранния единадесети век, Еймър (или Оливър) от Малмъсбъри е осъществил безмоторен полет от над 600 стъпки (над 180 метра) преди да се разбие, като при това чупи двата си крака. Когато стигнем до късните средни векове, намираме италианските и френските хуманисти в предните редици не само на технологичното и инженерно развитие, но и в движението на отдалечаване от библейската вяра.

Все пак огромното наследство, не само продукт на богатството, но и на моралното използване на богатството, е било оставено от средновековното християнство. Благотворителността е станала отличителен белег на християнския Запад, и дори кръстоносните походи от Средните Векове не могат да скрият постиженията. Историкът У. Е. Х. Леки изтъква, че християнският отговор на физическите нужди на човечеството – благотворителността – е едно от големите постижения на Църквата след падането на Рим. С думите на Леки, „несъмнено никои от постиженията на християнската Църква не са наистина по-велики от онези, чрез които тя е повлияла в областта на благотворителността.”[34] “Няма период в историята, който да показва повече жестокост, безнравственост и фанатизъм от кръстоносните походи; но заедно с военния ентусиазъм, и с почти всеобщата поквара и корупция, е имало и обширно благотворително движение, което покрива християнския свят с болници за облекчение на проказата, и което се е борили благородно, макар и неефективно, с многото форми на страдание, което са били създадени.”[35]

Накрая, Леки заключава, че „висшата концепция, която е била формирана относно светостта на човешкия живот, защитата на децата, издигането и окончателното освобождаване на робите, потискането на варварските игри, създаването на обширна и разнообразна благотворителна организация, и образованието на въображението по християнски тип, основават заедно движение на филантропия, което никога не е имало паралел или е било достигано в езическия свят.”[36] Това са някои от постиженията, особено имайки предвид, че има хора, които са със силно желание да отрекат, че каквото и да добро нещо е излязло от средновековната църква.

Има причини за света, такъв какъвто го познаваме, като Реформацията е велик опит на християните да възвърнат загубените позиции. Не е изненадващо, че откриваме възстановяването на личната независимост и свобода,  там където Реформацията е най-активна, заедно с началото на нов подтик в технологичното и икономическо развитие. Това е зората на втората Индустриална Революция.

Свободата да се инвестира

Може би се чудите какво общо има това историческо изследване с инвестирането. За учудване, то има всичко общо с финансите. Прекалено лесно е да се развиват лъжливи идеи за парите и богатството. С готовност бъркаме целите със средствата и погрешно преследваме средствата, сякаш са цели. Под цели, разбирам върховните цели, които имаме в живота, средства са нещата или методите, които използваме, за да постигнем нашите цели.

Лесно е да се объркат целите, за които богатството е необходимо с преследването на самите пари. Първият въпрос на Краткия Уестминстърски Катехизис пита: „Какво е основното предназначение на човека?” Отговор: „Основното предназначение на човека е да прославя Бога и да се радва на присъствието Му завинаги.” Преследването на богатството трябва да се разглежда в този контекст. То не е цел само по себе си, но богатството може да бъде средство за всеки от нас да донесе слава и чест за нашия Господ и Спасител, Исус Христос.

Материалните притежания са това, което правилно наричаме богатство. Прекалено често ограничаваме своят възглед за богатството единствено до парите, все още разсъждавайки, че днес много от нас биха се отървали от парите си, в замяна на нещо друго. Може би искаме по-добри средства за работа, по-добро образование за децата, може би просто да пребоядисаме  и поправим нещо по дома си. Накратко, обаче, парите, бъдейки просто посредника на обмяната, служат за целта си само когато са обменени за нещо друго. Богатството ни, следователно, не са просто парите ни, но цялата област от икономически стоки и услуги, които са на наше разположение, безбройните неща, за които парите могат да бъдат заменени.

Започнах тази глава, като прегледах Римската империя и нейния крах, защото вярвам, че когато стане дума за инвестиране, ние се нуждаем да сме уверени, че подреждаме нещата в техния правилен ред. Не са много хората, четящи тази книга, които предпочитат да живеят под тоталитарна система. И макар често да можем с пълно основание да се оплачем от прекалената бюрокрация и контрол, който правителството ни налага на всички нива, ние ценим своите свободи прекалено много, за да ги изоставим лесно в замяна на обществена система, изградена на сурови ограничения на личната свобода. В края на краищата, това ограничение включва и ограничението на личността да се покланя и да хвали Небесния Бог. Ето защо нашата идея за общество трябва да бъде ключов елемент при използването на богатството.

Християнската Империя – християнският свят – заменя езическата Римска империя. Възходът на християнския свят не се случва за една нощ; различните исторически периоди показват различна степен на приемане на християнската вяра. Но общият прогрес на християнството през вековете и колкото несъмнен, толкова и забележим.[37] По тази причина, не е изненада да се открие, че при народите, при които християнството е имало най-голямо влияние, се намира и най-голямата свобода за индивида. А там, където има най-голяма свобода, има най-голям икономически и материален напредък.

Заключение

Ако свободата и независимостта са необходими условия за да изпълним своето призвание под Бог, тогава нашата инвестиционна философия и стратегии, които прилагаме, трябва първо да бъдат проектирани да създадат тези условия. Ако основното предназначение на човека е да прославя Бог, то обществената среда, необходима на човека да постигне това, трябва да бъде условието, което искаме като основна цел. В тази глава привлякох вниманието към някои от различията между Римския свят и цивилизацията, която го е заменила. Никой не трябва да иска да върне времето назад и да живее, отново, под нехристиянска, хуманистична и тоталитарна система на управление. Все пак това е насоката, в която много от нашите така наречени Западни страни са се насочили. И тя се финансира от неправилната употреба на богатството. Това е доста злочест коментар за условията в съвременното християнство, при които много християни са по недоглеждане включени във финансирането на работата на дявола.

Нашата инвестиционна стратегия, следователно трябва да ни помогне да постигнем независимост и свобода, не просто са самите нас, а също така и за нашия ближен. Ако трябва да постигнем каквото и да е чувство на осъществяване в този живот, то ще бъде до степента, до която живеем живота си според призванието, което Бог има за нас, независимо дали в къщи, в бизнеса или в нашата местна църква. По тази причина, ние се нуждаем от обществена среда, която ни позволява да следваме Божието призвание за нашия живот. А общество, свободно от тежката ръка на правителствените регулации, е най-добрата среда за процъфтяването на християнството. Разбира се, самото християнство осигурява тези условия. Свободното общество не се прави от комунизма, социализма, хиндуизма, шинтоизма, будизма, хуманизма или исляма; единствено християнството изработва относително свободното общество в Западния свят.

Писанието ни учи, обаче че не можем да ограничим себе си до себичността, че трябва също да имаме предвид обстоятелствата на нашия ближен и да правим всичко, което можем, за да му помогнем. Последният мотив е необходима съставка, която смазва колелата на търговията. Материалният напредък е невъзможен без онези, които по последната дума на технологията произвеждат стоки и услуги, които помагат на техния ближен да изработи своето собствено призвание под Бог. Целта на бизнеса е да произведе стоки и услуги за другите хора. Първата цел не е печалбите, въпреки че те са жизненоважни за всеки бизнес. Въпреки, че трябва да обмисляме нашите собствени материални обстоятелства, първата ни цел е да помагаме на своя ближен в неговото призвание, така, че да може той да изпълни Божиите цели в живота си. Ето защо работим.

Но има други аспекти на обществото, които изискват нашето внимание. Неуспехът да се разберат силите, които действат срещу изграждането на християнски богоугоден характер, може да доведе до финансов провал. В следващата глава ще разгледаме две влияния, които трябва да грабнат вниманието ни, за да разберем богатството и неговото управление.


[1] Letters to the Editor, The Weekend Australian, August 13-14,1994.

[2] William Campbell Douglas, St Petersburg Nights (Atlanta, GA: Second Opinion Publishing, 1995), p. 216, курсивът е в оригинал

[3] Paul Johnson, The Birth of the Modern World Society 1815-1830 (New York: HarperCollins, 1991), p. 249.

[4] Една от най-богатите напоявани области в Австралия, разположена в югозападен Нов Южен Уелс.

[5] Loraine Boettner, The Reformed Doctrine of Predestination (Philadelphia, PA: Presbyterian and Reformed Publishing Co., [1932] 1976), pp. 254-258.

[6] Lynn White,Jr., Medieval Religion and Technology (Berkeley, CA: University of California Press, 1978), p. 253.

[7] Връзката между вярата и есхатологията при развитието на Западната цивилизация не е изследвано в голяма дълбочина. Въпреки това, Едуард Си Банфилд отбелязва културна, а следователно религиозна, връзка в съответните класи на обществото и техния възглед за бъдещето (Unheavenly City, Boston, MA: Little, Brown and Company, 1968, стр. 48 и сл.) Тази ориентация към бъдещето е религиозно мотивирана и не може да бъде разбрана в Запада, без разбиране за християнската вяра. Вижте също Gary North, Millennialism and Social Theory, (Tyler, TX: Institute for Christian Economics, 1990).

[8] Charles Norris Cochrane, Christianity and Classical Culture: A Study of Thought and Action from Augustus to Augustine (Oxford: Oxford University Press, 1940), p. 181.

[9] Пак там., с. 307. Вижте също . See also Henri Pirenne, A History of Europe From the Invasions to the Sixteenth Century (London: George Allen & Unwin Ltd., [1936] 1939).

[10] Jean Gimpel, The Medieval Machine: The Industrial Revolution of the Middle Ages (London: Pimlico [1976] 1992), pp. 8,9.

[11] Ludwig von Mises, “Middle-of-the-Road Policy Leads to Socialism,” in Planning For Freedom (South Holland, IL: Libertarian Press, [1952] 1980), pp. 18-35.

[12] Will Durant, Caesar and Christ (New York: Simon & Schuster, 1944), p. 643.

[13] Пак там., с. 644.

[14] Peter Spufford, Money and Its Use in Medieval Europe (Cambridge: Cambridge University Press, 1988), Ch. 1. Докато Рим е обезценявал своята валута, Византия, от друга страна, е поддържала чистотата и теглото на своите монети от четвърти до единадесети век (с. 21).

[15] Gimpel, The Medieval Machine, p. viii.

[16] Lynn White Jr., Medieval Technology and Social Change (Oxford: Oxford University Press, 1962), p. 69.

[17] Henri Pirenne, Medieval Cities (Garden City, NY: Doubleday, [1925] 1956), p. 57. По думите на Уайт, „горите са паднали, блатата са били пресушени; дигите са откраднали полдери ((ниска площ, преградена с дига от морето – бел. пр.) от морето.” (Medieval Technology, p. 72.)

[18] William Carrol Bark, Origins of the Medieval World (Stanford, CA: Stanford University Press, 1958), pp. 102,104, курсивът е добавен. По думите на Джей Би Бъри, “От римляните от Империята не произлиза нищо. Не е прекалено да се каже че, от Август до Августул, липсата на идеи, неспособността за твърдо мислене, и прекаленото уважение към властите характеризират римския свят.” Цитирано в H. St. LB. Moss, The Birth of the Middle Ages 395-814 (London: Oxford University Press, 1935), p. 13.

[19] Durant, Caesar and Christ, pp. 319-337.

[20] Herbert Luthy, From Calvin to Rousseau (New York: Basic Books, [1965] 1970), p. 59.

[21] Gimpel, The Medieval Machine, p. viii.

[22] Пак там., с. 32.

[23] William H. McNeill, History of Western Civilization (Chicago, IL: University of Chicago Press, 1949), p. 330. За историята на Китай, вижте Jacques Gernet, A History of Chinese Civilization (Cambridge: Cambridge University Press, [1972] 1982).

[24] Lewis Mumford, Technics and Civilization (New York:Harcourt Brace Jovanovich, [1934] 1963), p. 80.

[25] White, Jr., Medieval Religion, p. xvi.

[26] Gimpel, The Medieval Machine, pp. viii-ix.

[27] Henri Pirenne, Medieval Cities, p. 55. Вижте също John A. Hall, Power and Liberties: The Causes and Consequences of the Rise of the West (Harmondsworth, Middlesex: Penguin Books, 1986); William H. McNeill, The Rise of the West (Chicago, IL: University of Chicago Press, 1963).

[28] Richard Tarnas, The Passion of the Western Mind: Understanding the Ideas That Have Shaped Our World View (New York: Ballantine Books, 1991), p. 117.

[29] White, Jr., Medieval Religion, p. 78.

[30] Friedrich Heer, The Medieval World (Harmondsworth, Middlesex: Penguin Books, 1961), p. 72. Вижте също Andrew Bell, Historical Sketches of Feudalism (London: Partridge & Oakey, 1852); Carl Stephenson, Medieval Feudalism (Ithaca, NY: Cornell University Press, 1942).

[31] Norman F. Cantor, Te Civilization of the Middle Ages (NewYork: HarperCollins, 1993), p. 191.

[32] Lawrence R. Brown, The Might of the West (New York: Ivan Obolensky, 1963), p. 520. По този въпрос, Джоузеф Листър е бил изпреварен с шест века. Откритията на Теодорик, според Браун, са пренебрегвани при преоткриването на древните гърци през тази епоха. Тази любов към гърците при възхода на хуманизма дава като резултат пренебрегване на всичко, което не е подхождало на гръцките открития. Оттук, твърди Браун, това специфично медицинско познание „е преднамерено пренебрегвано в професионалните и образователните кръгове” (с. 522). Подобен модел на връщане към гръцката мисъл се открива е хипотезата на Коперник за хелиоцентричната, а не геоцетричната земя. (Вж. Таrnas, The Passion of the Western Mind, pp. 248-271.)

[33] Paul Henry Lang, Music in Western Civilization (London: J.M. Dent & Sons, 1942), p. 58.

[34] W.E.H. Lecky, History of European Morals (New York: George Braziller, [1869] 1955), Vol. II, p. 85.

[35] Пак там., с. 95.

[36] Пак там., с. 100.

[37] Judith Herrin, The Formation of Christendom (London: Fontana, 1987).

{ 1 trackback }

{ 0 comments… add one now }

Leave a Comment

Previous post:

Next post: