Дали инвестирането в акции е като хазарта?

by Михаил Матеев on May 13, 2010 · 0 comments

in Икономика, Инвестиране, Индивид, Общество, Християнство

Отговор на един икономист-християнин по този въпрос.

Оригинал на статията на английски език: http://www.chalcedon.edu/articles/article.php?ArticleID=546.

Превод: Михаил Матеев

Дали инвестирането в акции е като хазарта?

Тимъти Д. Терел*

Оригиналът на английски е публикуван на 10 юни 2002 година

Няколко пъти в моята кратка кариера като професор по икономика някой ми е казвал, че инвестирането на пазара на акции е морално спорно, защото “то е като хазарта”. Със сигурност необичайната волатилност (изменение в цената на акцията – б. пр.), която виждаме на пазара през последните няколко години, също както лотарията, обогати някои и разори други. Но дали купуването на дял от акции е като купуването на лотариен билет?

И хазартът, и инвестирането на пазара на акции включват поемане на риск, но това не поставя знак за равенство между тях. Поемането на риск е присъщо за усърдната и производителна работа (Притчи 22:13[i]; Еклисиаст 11:4[ii]). Хазартът е консумация – той се прави поради забавляващата стойност на поемането на риска. Инвестирането на пазара на акции допринася за производството – то е поемането на риска като част от осигуряването на много полезна услуга. Тъй като хазартът е консумация, комарджията може да очаква, като цяло, да загуби пари. Инвеститорът на пазара на акции може да очаква, като цяло, значителна възвръщаемост.

Проблемът с хазарта

Хазартът, сведен до своята същност, е замяна на долар за очаквана възвръщаемост от нещо по-малко от долар, понякога съпроводено с мигащи светлини и въртящи се колела. Е, не можем да кажем, че хазартът е грешен, тъй като е забавен, нито можем да кажем, че е грешен, тъй като е рисков. Не можем дори да кажем, че е грешен, тъй като комарджията е вероятно да завърши по-беден, защото има много законни дейности, които струват пари. Комарджията е въвлечен в морално спорна дейност, защото той извлича забавление от онова, което не би трябвало да има никаква забавляваща стойност, подобно на някой, който се смее на пътна катастрофа. Комарджията взема това, което е сигурно – птичката в ръката – и го заменя за онова, което е несигурно – шанс, по-малък от 50-50, за две в храста. Хазартът е забавление за хора, които се наслаждават на риска и несигурността заради самия риск и несигурност. Библията насърчава избягването на риск (Еклисиаст 11:1, 2[iii]), а не отдаването на него.

Защо цените на акциите се променят

Хората, които вярват, че пазарът на акции е като хазарт, явно разбират неправилно източникът на колебания в цените на акциите. Това, което изглежда като случайни движения или продукт за масова психология, всъщност има рационално икономическо обяснение.

Това може да е трудно да се повярва, имайки предвид бързите промени в стойността на, да кажем, акциите на компаниите от сектора на Интернет. Те първо нарастват с бърз темп, дори и акциите на няколко фирми, които не показват печалба. Изкъсо наблюдаваните коефициенти P/E – съотношението на цената на акцията спрямо действителната печалба – започна да расте до стратосферни нива. След това, сякаш акционерите внезапно и едновременно са загубили своята вяра в тези фирми, цените започнаха да падат. Загубила ли е цената на акцията връзка с рационалната оценка за стойността на фирмата? Повечето хора изглежда мислят така. Все пак не е нужно да се позоваваме на ирационалността или психология на масите, за да обясним тези промени. Стойността на фирмената акция е отражение на очакваната способност на фирмата да направи печалба. Очакванията се променят с новата информация и с нови тълкувания на старата информация. Следователно, докато действителната печалба може да се променя само постепенно, новата информация може да се появи мигновено и това кара хората да оценят наново изгледите на фирмата.

Акциите, като цяло, се търгуват по две причини. Първата е, че инвестиционните цели на всеки индивид се променят с течение на времето, и всеки човек иска да промени своето портфолио, за да отразява то неговата търпимост към риск, нужда от доход, или ликвидност. Втората причина е, че човекът, който продава акциите, има по-ниско мнение за изгледите на фирмата, отколкото купувача. Мнението на продавача може да е основано на уникална информация, която той има, а купувачът няма, или може двете страни в транзакцията просто да са изградили различни теории за една и съща информация. Някои казват, че продаването на акции по време на бум е въпрос на намирането на „по-големия глупак”, за да освободи продавачът собствените си ръце в замяна на долари, но това е въпрос на гледна точка.

Спекулантите на пазара

Спекулирането на пазара на акции – купуването сега, в очакване на продажба на по-високи цени по-късно – е ценно и изцяло морално. Фирмите, които намират начини да бъдат по-производителни, ще бъдат признати от спекулантите на пазара на акции, и цените на техните акции ще нараснат, за да отразяват по-високата пазарна стойност на фирмата. Фирмата ще се възползва директно, защото нейния дълг ще падне като процент от нейната призната пазарна стойност, което ще я улесни да вземе повече назаем, ако пожелае. По-късно, фирмата може да открие, че е по-лесно да събира капитал като продава нови дялове от акции, може би на по-високи цени. Поради информацията, осигурена от спекулирането на пазара на акции, фирмите с добри идеи са признати рано и наградени с по-лесен достъп до капитал. На фирмите с по-слабо управление, или с други проблеми, е отказан капитал. В замяна на извършването на много полезната услуга на определяне на по-производителните фирми, спекулантът получава компенсация под формата на капиталови доходи. Въпреки че търговците на акции често са очерняни като не наистина „работещи” за своята прехрана, те са някои от най-важните индивиди в обществото. Спекулирането, и информацията, която то осигурява, са крайно необходими за мъдрото настойничество над ресурсите.

Има ли всеки, който инвестира на пазара на акции тази способност да отсъди, това умение да оцени бъдещите изгледи на фирмите? Не, разбира се, че не. Въпреки това, във времето, при хората с по-слаба преценка, има тенденция към загуба на пари, и те се възпират от бъдещо инвестиране. Хората с изключителни способности може да „отдадат под наем” своите умения на другите срещу хонорар – което води до класа от професионални инвеститори, които управляват фондовете от името на по-малко способните. Все пак всички инвеститори имат една обща черта – желанието да отложат потреблението и вместо това да посветят ресурси на онова, което прави икономиката да расте в дългосрочен план.

Както видяхме, инвестирането в акции ни осигурява много полезна информация – постоянно променяща се оценка на стойността на корпорациите. Това не трябва да бъде бъркано с хазарта просто поради включения риск. Вместо това, трябва да ценим участниците в този пазар като ориентирани към бъдещето сътрудници за дългосрочен икономически растеж.

* Тимъти Терел преподава икономика в малък колеж в Южна Каролина. Той, също така, е директор на Центъра за библейски закон и икономика, на адрес http://www.christ-college.edu/html/cble/. С д-р Терел може да се свържете на адрес terrelltd@marketswork.com.


[i] Притчи 22:13: Ленивецът казва: Лъв има вън! Ще бъда убит всред улиците!

[ii] Еклисиаст 11:4: Който се взира във вятъра няма да сее; и който гледа на облаците няма да жъне.

[iii] Еклисиаст 11:1, 2: Хвърли хляба си по водата, защото след много дни ще го намериш! Дай дял на седмина, и дори на осмина; защото не знаеш какво зло ще бъде на земята.

{ 0 comments… add one now }

Leave a Comment

Previous post:

Next post: