Има ли изрично определена библейска икономика?

by Михаил Матеев on November 9, 2010 · 2 comments

in Държава, Икономика, Индивид, Общество, Политика, Християнство

Има ли изрично определена библейска икономика?

от Гари Демар | английският оригинал е публикуван на 9 ноември 2010 г.

Оригинална статия на английски език: http://americanvision.org/3707/is-there-a-distinctly-biblical-economics/
Превод и права върху превода: Михаил Матеев, http://MihailMateev.com, 2010

Може ли икономиката да се изучава от християнска гледна точка? Има ли изрично определена библейска икономика, или библейският подход към икономическите въпроси е само един от многото подходи? Някои може да твърдят, че икономиката е „неутрално” занятие, където религията, като цяло, и християнството, в частност, са неуместни. Това, обаче, не е християнският възглед. Икономиката се занимава с взаимоотношения, с размяна на стоки, правилни теглилки и мерки, правилни бизнес сделки, договори, инвестиции, бъдещо планиране и благотворителност. Как индивидът, семейството, църквата, бизнесът или гражданското управление са способни да определят как всеки ще управлява своите финансови дела? Трябва да има стандарт. Стандартът според човека и неговото слово ли ще бъде, или според Бог и Неговото слово? Няма трети начин. Следователно, да се каже, че икономическите проблеми трябва да се оценяват от неутрално предварително условие е да се каже, че Бог не е загрижен за икономическата подредба в обществото.

Докато хуманистът има възражения относно християнското въвличане в икономиката, прекалено често дори християните имат възражения относно християни, които се позовават на Библията като авторитет по икономически въпроси. Разбира се, техните причини са съвсем различни. Хуманистът не желае да се конфронтира с морални абсолюти. Неговата икономическа система е проектирана да служи на самия него. Пример на хуманистично икономическо решение е да служи на целите на човека е отменянето на златния стандарт. Човекът, чрез Държавата като средство, сега може да създава пари на воля, за да финансира която и да е правителствена програма, предложена от Държавата. Тази хуманистична икономическа политика е бедствена за нашата страна, с инфлацията и безстойностните пари като резултат.

За християнина, предметът на икономиката често се разглежда като единствено „светски” или „материален” и, следователно, извън областта на духовното, и следователно, библейското разглеждане. В следствие се получава дитохомия (разделение – б. пр.) между духовните (религиозните) и материалните (светските) страни на действителността, сякаш Библията не говори и за двете.  Такова мислене ефективно отсича християните от важните земни усилия. Библията, обаче, не прави такова различие. Материалните неща не са зли сами по себе си. Когато Бог завършва своето дело по творението, Той погледна на онова, което е направил и го оцени: „И Бог видя всичко, което създаде; и, ето, беше твърде добро.” (Бит. 1: 31). Гари Норт, коментирайки в своя икономически коментар на Битие добротата на сътворения ред, пише:

Първата глава на Битие повтаря този израз, “и Бог видя, че беше добро,” пет пъти (ст. 10, 12, 18, 21, 25) в допълнение към крайното обобщение в стих 31. Божиите съзидателни действия бяха оценени от Бога и бяха счетени за добри. Те отразяваха Неговата собствена доброта и абсолютното съответствие между Неговия план, Неговите стандарти за оценка, Неговото съзидателно слово и резултатите от Неговото слово, създанието. Създанието беше добро именно защото то беше продукт единствено на Божието върховно слово. Затова Бог вмени позитивна стойност в Своето създание, защото Той го създаде съвършено.[1]

Апостол Павел повтаря многократно Божията оценка на сътворения ред чрез следното стойностно отсъждане: „Защото всяко нещо, създадено от Бога, е добро, и нищо не е за отхвърляне, ако се приема с благодарение; понеже се освещава чрез Божието слово и молитва.” (1 Тим. 4:4, 5) Да се обяви, че материята (съставът на физическите неща) е нещо зло, означава да се нарече Божието творение нещо по-малко от добро. Бог и Неговото творение са обезчестени от онези, които казват, че християните не трябва да въвличат себе си в такива материални (светски) въпроси като икономиката.

Имаше такива в църквата в Колос, които убеждаваха, че чрез избягването на материалните неща могат да избегнат греха. Думите на Павел поставят предмета в правилната гледна точка: “Ако сте умрели с Христа относно първоначалните учения на света, то защо, като че живеете на света, се подчинявате на постановления, като, “Не похващай”, “Не вкусвай”, “Не пипай”, (които всички се развалят от употреба), по човешки заповеди и учения? Тия неща наистина имат вид на мъдрост в произволно богослужение и смирение и в нещадене на тялото, но не струват за нищо в борбата против угождаването на тялото.” (Кол. 2: 20-23). Материалните неща не са зло. По-скоро, употребата от страна на греховния човек на онова, което е сътворено, може да бъде греховно. Например, парите не за зло, а е любовта към парите. (1 Тим. 6: 10). По тази причина, да се прави клетва за бедност по никакъв начин не изкоренява любовта към материални притежания, защото грехът не е в нещата от този свят, а в отношението, които човек има към тях и тяхната употреба (срв. Марк 7:15, 20-23).

Християнинът е призован към работа по господството, като довежда всяка област от живота в покорство на Исус Христос и Неговите заповеди (срв. Бит. 1: 26-28; Мат. 28: 18-20; 2 Кор. 10: 5-6). Тази задача за господство не може да бъде извършена без въвличането в нашия свят, включително неговите икономически дела. Как могат стоките да бъдат заменени, когато няма концепция за стойност?: „А колко е по-скъп човек от овца!” (Мат. 12:12).

Как може индивидът да заяви притежание и разпореждане спрямо своите активи без закони, които да защитават собствеността?: „Не кради” (Изход 20:15). Как може гражданското управление да бъде възпрепятствано, така че да не обезценява паричните наличности без закони, които да защитават срещу девалвация на валутата?: „Верни везни, верни теглилки, вярна ефа и верен ин да имате” (Лев. 19:36). Как може законната търговия да се провежда, ако няма закони, които да защитават бедния, купувача и бизнесмена, ако, по прищявка, “[можем да] смалим ефата, [и да] уголемим сикъла” (Амос 8:5)? Как могат на съвременните граждански управления, в името на “социалната справедливост”, да бъде забранено да крадат от богатия, за да снабдят нуждите на бедния?: “ Да не извършиш неправда в съд; да не покажеш лицеприятие към сиромаха, нито да се стесниш от личността на големеца; но по правда да съдиш ближния си” (Лев. 19:15).

Могат ли гражданите да бъдат уверени, че тяхната валута е подплатена с нещо веществено (злато или сребро), а не с обещание (хартиени пари)? Паричната система на нашия народ е имала злато и сребро като стандарт за стойността. Така е написано в нашата Конституция. Хартиените „пари” само са „представяли” притежаваното от собственика злато или сребро. Ноа Уебстър, в своя Американски речник на английския език (American Dictionary of the English Language) (1828) ни дава някои практически причини: „Златото и среброто, съдържащи голяма стойност в малка окръжност, и бъдейки, следователно, лесно за пренасяне, и бъдейки също трайно и слабо подлежащо на изтъняване от употреба, са сред най-удобните метали за монети или пари, които са представителни за всякакви стоки от всяка земя по света, и за всички онова, което е способно да бъде прехвърлено в търговията.” Библията ни информира, че “златото…е добро” (Бит. 2: 12а).

Икономическата система от някакъв вид ще вземе господство в обществото. Икономическото господство ще бъде учредено и съблюдавано според някакъв стандарт. Когато се формулира икономическата система, основана на определени религиозни презумпции, следващата стъпка е прилагането на тази система. Ако системата е вкоренена в непроменимия Божий закон, процесът на прилагането също трябва да бъде библейски основан. Съобразяването спрямо библейската система идва отвътре, въз основа на новораждането на сърцето (себевладеене под Бог). Съобразяването спрямо хуманистичната икономическа система идва отвън, обикновено чрез насилствена революция и окончателна държавна тирания.  Дейвид Чилтън пише:

Хората винаги е трябвало да избират между два метода на обществена промяна: новораждане и революция. Християнинът първо се стреми да дисциплинира себе си под Божия стандарт. Тогава той разгласява евангелието и се опитва по мирен начин да приложи Божиите закони в живота на своята култура, като се доверява на Божия Дух за успеха на своите усилия. Той знае, че няма, и никога няма да има, съвършено общество в този живот. Той знае, че Божието Царство се разпространява като квас в хляб – не чрез обширни, разрушителни експлозии, а чрез постепенно просмукване. Той знае, че справедливостта, праведноста и мирът са следствие от изливането на Духа в сърцата на хората; правната структура на нацията, е, следователно, индикатор, а не причина, за характера на нацията. Законът не спасява.

Икономическите принципи получават своя авторитет от религиозните принципи. Социалистическата икономическа система разглежда Държавата като месианска, и следователно, като такава, на която е дадена властта да разрушава какъвто и да е “неравен” обществен строй чрез каквито и средства се счита за необходимо. Това обикновено става чрез Държавно притежание на средствата за производство. Когато процесът се разглежда като прекалено бавен, обикновено следва насилствена революция. Обратно на социализма, библейската икономическа система слага властта на правенето на икономическите решения в ръцете на индивидите, които извършват милиони икономически решения всеки ден. Размяната на стоки се извършва свободно. Ако човек пожелае да купи автомобил, той може да го направи. Автомобилният търговец свободно разменя своя продукт срещу парите на потребителя. Всеки вярва, че той е направил по-добрата сделка. Няма насилие да се купи или се продаде. Икономическата власт остава в многото. Ако потребителят не харесва сделката, той може да направи своя бизнес някъде другаде. Свободната икономика позволява конкуренция между автомобилните производители. В социалистическата система има малка конкуренция, ако изобщо има.

Християните, обаче, трябва да са нащрек относно онези, които искат да създадат „свободен” пазар без непроменящите се икономически Божии закони, които наистина управляват нашата свобода. Която и да е икономическа система, която пропуска Бог, не само като фактор за производство и икономически просперитет, но също и като ключа за икономиката и икономическия просперитет, е лъжлива система, без значение колко антидържавна може тя да е. Бракосъчетанието със свободата носи със себе си определени отговорности. Например, нашата конституция гарантира свобода на речта, но не гарантира свобода от понасяне на следствието от лъжесвидетелство или от крещенето на „Пожар!” в претъпкан киносалон. Няма такова нещо като неограничена, независима свобода, всеки човек да прави каквото е правилно в собствените му очи, доколкото действията му не нараняват останалите (срв. Съдии 17:6). Докато християнинът трябва да се противопоставя на всички форми на социализъм и марксизъм, поради тяхната колективистична политика (която прави Държавата върховна), християнинът трябва също така да се върви напред свободен от разюзданата свобода, където царува индивидуалистичният релативизъм (който прави индивида върховен).  Библията е стандартът на християнина, а не независимият глас на индивида или колективния глас на мнозинството.


[1] Гари Норт, „Заветът на господство”, гл. 4, http://bojidarmarinov.com/bgrecon/North/gndc/chap04.htm – б. пр.



Свързани статии:

Манихейство, закон и икономика

{ 2 comments… read them below or add one }

Ognyan Chipev November 18, 2010 at 15:18

Михаил, според мен тази статия е много интересна и в нея намирам доста полезни неща, които са в подкрепа на убежденията ми като хрисиянин и интересът ми към предприемачество и инвестиране.

С удоволствие ще следя и следващи публикации в блога Ви на тази тема!

С уважение!

Огнян. :-)

Reply

power balance November 26, 2010 at 19:11

Подкрепям Огнян Чипев. Дано повече хора прочетат статията.

Reply

Leave a Comment

Previous post:

Next post: