Какво е теономия – кратко изложение

by Михаил Матеев on June 22, 2010 · 0 comments

in Държава, Индивид, Общество, Политика, Семейство, Християнство

Предварителна бележка от преводача: Ясно ми е, че 99% ще отхвърлят написаното в статията. Не поради това, че дефиницията за теономия не е вярна, а просто защото мразят теономията и особено нейния наказателен закон. По същия начин, както мразят Бог. Също така ми е ясно, че поемам голям риск, превеждайки тази статия на български. В България няма християнска култура, по начина, по който я е имало в Западна Европа и САЩ. Живеем в култура на светски хуманизъм, в който истинска толерантност няма. Ако имаше истинска толерантност, би трябвало да мога да се изкажа свободно, че съм против някои практики в съвременната ни култура, като например че съм против гей-парада в София. Както са против и православната църква, и католическата църква (католическата църква, в лицето на папа Бенедикт XVI изказва позиция против хомосексуализма като цяло). Съответно много хора ще са ядосани. Твърде стар съм, за да се променям. А и един колега, гледайки ме с шалчето ми, ми казваше, че приличам на дисидент. Май няма да го разочаровам.

Какво е теономия?

Оригинал на английски: Бележка от профила на Леа Макхенри Смит във Фейсбук на адрес: http://www.facebook.com/note.php?note_id=435748927145&id=684580693&ref=mf

превод: Михаил Матеев

Оригинален адрес на български език: http://mihailmateev.com/?p=685

Какво е теономия?

от Бен Маас

Tables of the Law

Теономия

– Една от по-съвременните систематизации на теократичния светоглед – макар че тя определено има своите корени в по-ранната история на Църквата – се нарича теономия, и се поставя в по-широкото движение, наречено християнски реконструкционизъм.

– Преди да навляза в подробности, ще призная, че това не е основната позиция сред реформираните християни, така че няма да се преструвам, че тя е. Всъщност, много реконструкционисти/теономисти вече са доста преследвани поради своите убеждения от други реформирани християни, най-малкото словесно.

– Теономия буквално означава „Божий закон” и следователно всички християни са теономисти в този общ смисъл. Все пак теономията е специфично известна със своето посвещение спрямо пенологията (т.е. наказанията на престъпниците) на Мойсеевия закон да бъде стандарт за гражданските управници днес.  Теономистите твърдят, че само Бог може да обяви както кои грехове са престъпления, така и какво трябва да е наказанието за тези престъпления.

– По същата причина по която убиването/нараняването извън Божието съдебно разпореждане е убийство/покушение, ние трябва да осъзнаем, че всяко отклонение от заповяданата от Бог пенология е погрешно. Очевидно е, че можем несправедливо да накажем престъпника за неговото престъпление. Ето защо, пенологията на Божия закон е също така морална съставка.

– Теономистите често наблягат на съвършенството на Божия закон, даден на Израел, и са известни с тълкуването на специфичните закони – наречени „казусни закони” – за да открият моралните принципи, или „постоянните закони”, които ги подкрепят. Постоянните закони са онези, които са все още обвързващи днес: теономията не е просто „вземане и поставяне” на старозаветните закони в съвременния контекст.

– Един пример за това е Вт. 22:8[1], който заповядва да бъдат построени огради (стеноподобни ограждения) на краищата на покривите. Понеже това е очевидно свойствено за контекста на културата на Израел – днес не ходим по покривите си, нито правим празненства там горе – е ясно, че законът има аспекти, които не са свързани с морала. Изглежда, че постоянният закон – подкрепящ моралния принцип на казусния закон – е че хората трябва да обезопасяват своите къщи. Това може да включва наличието на ограждение покрай плувния басейн или някакъв друг изкоп.

– Е, причината теономистите да са особено нехаресвани е поради действителното съдържание на Мойсеевия закон. Хората не обичат Божия закон.

– Содомията[2] получава смъртно наказание (Лев. 20:13[3]), както и богохулството (Лев. 24:16[4]), прелюбодеянието/изневярата (Лев. 20:10[5]), сексът с животни (Лев. 20:15[6]), магьосничеството (Лев. 20:27[7]), убийството (Изх. 21:12-14[8]), удрянето на родител (Изх. 21:15[9]), злословенето на родител (Изх. 21:17[10]), отвличането (Изх. 21:16[11]), случайното помятане (Изх. 21:22-24[12]), изнасилването (Вт. 22:25[13]), и лъжесвителството при съдебен процес за углавно престъпление (Вт. 19:15-21[14]). Нямаме причина да предполагаме, че тези закони са церемониални или свързани само с културата на Израел, и следователно можем да направим заключение, че законите в своята цялостност са обвързващи и днес.

– Единствените форми на наказание, предлагани от библейския закон са смъртно наказание, телесно наказание и парична реституция. Няма такова нещо като система от затвори, която исторически има произход от езическата мисъл, и е присъщо неефективна и неморална: тя лишава престъпниците от свобода, прави невъзможно за тях да бъдат възстановени на пълноценна позиция в обществото, и наранява данъкоплатците, като ги принуждава да плащат за престъпниците.

– Това може да е трудно за приемане, но трябва да разберем, че Божият закон е съвършен. Той е „съвършеният закон на свободата” (Яков 1:25); „законът е свят, и заповедта свята, праведна и добра” (Рим. 7:12); той трябва да е наслада за християните (Пс. 1:2[15]) и трябва да бъде говорен пред всички граждански управници без никакъв срам (Пс. 119:46[16]).

– С други думи, дори ако е невярно, че тези старозаветни закони трябва да се прилагат в съвременното общество, все още е вярно, че те са закони дадени от Бог и следователно – съвършени. Нашият мотив да отхвърлим теономията не може да бъде от презрение към самия Божий закон, понеже ако ние наистина обичаме Христос, ще пазим Неговите заповеди (Йоан 14:15[17]) и ще желаем да научим всекиго по света на тях (Мат. 28:20[18]).

– Чувствата ни могат лесно да са неправилни, понеже нашите сърца са естествено покварени (Ер. 17:9[19]). Това означава, че трябва да работим, за да подчиним своите емоции на Писанието и да не чувстваме, че Божиите закони са по какъвто и да е начин неправедни или неморални.

– Моето предположение, обясняващо общото презрение, което мнозина практикуващи християни имат днес спрямо Божия закон, е че те са поставени в условията на нашето хуманистично общество. Индоктринирани сме с идеята, че Библията не се отнася за нещата извън нашия личен живот и може би извън нашето семейство, още по-малко се отнася до държавата.

– Въпреки всичко, за да се улесни процеса, няколко неща могат да бъдат посочени, които ще помогнат за прехода от хуманистичен към християнски начин на мислене.

Първо, семейството е абсолютно основополагащо за обществото, и следователно всяко нещо, което работи за да разруши семейството, трябва да бъде крайно наказуемо. Престъпленията, които атакуват семейството са по-лоши от престъпленията, които атакуват отделните хора, понеже те са престъпления срещу цялото общество. Ето защо (може би сред другите причини) содомията, прелюбодейството, злословенето и удрянето на родителите, и други такива престъпления са углавни престъпления.

Второ, безпристрастното правосъдие също е основополагащо за обществото. Въпреки, че е добре (и задължително) човек да обича роднините повече, отколкото той обича непознатите, от това не следва че правосъдието може да бъде преустановено за онези, които са ваши по-близки. Ето защо непоправимите, упорити деца е заповядано да бъдат умъртвявани (Вт. 21:18-21[20]), и по подразбиране всички постоянстващи престъпници (рецидивисти – б. пр.) трябва да се умъртвяват. Постоянстващите или „професионалните” престъпници не могат да съществуват в общество, което е посветено на правосъдие, което има за основа семейството.

Трето, обществото трябва да защитава своите собствени основи. То трябва да защитава онова, което е основа на неговия закон и за всичките негови институции. В почитащо Бога общество, това означава, че обществените атаки срещу Самия Бог (богохулство, разпространяване на лъжлива религия) са абсолютно забранени, точно както към анархистите и терористите, които желаят да разрушат устоите на американската държава днес, не отнасяме меко.

Възражения:

(1) “Противно на Вт. 19:21[21], ние трябва да сме милостиви, а не отмъстителни.”

– Милостиви към кого? Да се показва съчувствие към нещо неизбежно води до омраза към друго. Групите в студентския град на Северния университет в Охайо (ONU), които призовават към „съчувствие” към хомосексуалистите също така искат да показваме пределно презрение към Бог и Неговите заповеди. А, в този случай, да се показва съчувствие към престъпници означава да се показва презрение към почитащото Бога правосъдие, което завършва с презрение към почитащите Бога членове на обществото, които не желаят общество от престъпници.

– Също така, ако държавата не е отмъстителна когато стане дума за безпристрастно правосъдие, то никой престъпник няма да бъде наказан. На държавата е заповядано да бъде Божият посредник на гнева върху злодейците (Рим. 13:4[22]).

– Причината, че от нас се очаква да сме милостиви и да не предприемаме отмъщение в личните си взаимоотношения е защото Бог ни казва, че е Негов прерогатив (изключително право) да докарва отмъщение (Рим. 12:19[23]).  Все пак, забележете, че Римляни 12 гл. е непосредствено преди Римляни 13 гл., където Бог обяснява за едно от Неговите средства за отмъщение! С други думи, от нас се очаква да сме милостиви, защото Бог е поставил като институция някого другиго вместо нас – магистрата – да отмъщава.

(2) “Христовото царство не е от този свят (Йоан 18:36[24]). По тази причина християните не трябва да са заангажирани с политика.”

– Доведено до своето логическо заключение, това твърдение би трябвало да докаже, че християните не трябва да правят каквото и да било на този свят. Това е нелепо.

– В допълнение на това, Исус каза, че земни институции не могат да бъдат засегнати от Неговото царуване, но източникът на царството Му не е от този свят. Това всъщност налага отново властта, която Христос има над царете, защото Неговата власт е главно свръхестествена и не е главно политическа.

(3) “Да даваме кесаревото на Кесаря, а Божието – на Бога (Мат. 22:21[25]). Това изглежда означава, че Бог не е заинтересуван от политическите въпроси.”

– Тук Христос твърди, че все още имаме задължения към Кесаря, а не че Кесарят няма задължения към Бог! Той се позовава на образа на монетата (образа на Кесаря) за да направи заключение, че монетата трябва да бъде давана на Кесаря – а просто чий образ мислите е върху самия Кесар? Божият образ, разбира се.

(4) “Първата поправка в Хартата на Правата (документът с първите 10 поправки на американската конституция – б. пр.) забранява национално установена религия.”

-Да, но тя не забранява установена религия на ниво щат (и тя не може, според десетата поправка). Религиите, установени на ниво щат са били нормално нещо, когато Америка все още е съществувала преди Конституцията и години след това.

-Все пак трябва да има някаква национално установена идеология; в настоящето тя е светският хуманизъм.

-Първата поправка, всъщност, противоречи на Първата заповед.

(5) “Трябва да се концентрираме повече на духовното, отколкото на политическото.”

-Правилно, но в момента не се концентрираме изобщо върху политическото. Това е също така отклоняване от духовното, понеже по същество казваме на гражданските управници, че Христос не е върховен над тях. Освен това, Евангелието, също така в този случай, не може да бъде разпространено, когато някоя анти-християнска идеология е установената религия на народа.

(6) “Трябва да има разделение между църквата и държавата.”

-Трябва, но не следва че религията и държавата трябва да са разделени. В по-ранна Америка, и дори в старозаветен Израел, църквата и държавата бяха разделени институции, макар и двете да бяха управлявани от Божия закон.

(7) “Пасажи като Гал. 6:1[26] и 1 Кор. 5:1-5[27] казват, че при Новия Завет не трябва да убиваме престъпниците, а да ги възстановяваме или да ги отлъчваме.”

-Да, и те се отнасят до сферата на църквата, а не на държавата.

(8) “Новият Завет не споменава теономията.”

– Бог може да говори само веднъж. Ако Той ни е дал томове от закони вече, няма нужда Той да ги дава отново.

– Имайки предвид времето,  когато Новият Завет е написан – когато езически императори са управлявали и не е имало реалистичен начин християните да придобият влиятелни политически позиции – се разбира съвършено защо политическите изводи на християнството са споменати само няколко пъти.

– Самият Христос подкрепяше валидността на един от най-мразените библейски закони (Мат. 15:3-6[28]), а Йоан Кръстител разбираше, че цар Ирод не е изключение от Божия закон (Мат. 14:1-4[29]).

– В заключение, християните трябва да се стремят върховенството на Христос да бъде признато също и в политиката.

– Това не означава, разбира се, че християните трябва насилствено да завземат политическото управление, или каквото и да било подобно. Божието царство се разпространява чрез нарастващ брой новородени души, а не с какъвто и да е вид революция. Следователно, това, което търсим е обръщане на достатъчно християни в страната за мирно прилагане на библейския закон.

– Теономията, Божият закон, като противопоставена на нестабилните и релативистични стандарти на хуманизма—и определено противопоставена на демоничните закони на мюсюлманския закон Шариа—е единствената надежда на онези, които желаят да се стремят към истинско правосъдие в обществото (Михей 6:8[30], Исая 1:17[31]).

Свързани статии: Смъртното наказание: библейската гледна точка


[1] Вт. 22:8: „Когато строиш нова къща, да правиш ограда около стрехите си, за да не навличаш на къщата си виновност за кръв, в случай, че падне някой от покрива.”

[2] Под содомия се разбира хомосексуализмът, вкл. лесбийството. Библията е инклузивна книга и нещата са двустранни – важат както за мъжкия пол, така и за женския пол, дори когато се говори принципно за мъже. – б. пр.

[3] Лев. 20:13: „Ако някой легне с мъжко, като с женско, и двамата са извършили гнусота; непременно да се умъртвят; кръвта им да бъде върху тях”

[4] Лев. 24:16: „Който похули Господното име непременно да се умъртви; цялото общество да го убие с камъни; бил той чужденец или туземец, когато похули Господното име, да се умъртви.”

[5] Лев. 20:10: „Ако прелюбодействува някой с чужда жена, тоест, ако прелюбодействува някой с жената на ближния си, непременно да се умъртвят и прелюбодеецът и прелюбодейката.”

[6] Лев. 20:15: „Ако някой се съвъкупи с животно, той непременно да се умъртви, и животното да убиете.”

[7] Лев. 20:27: „Също мъж или жена, която запитва зли духове, или е врач, непременно да се умъртви; с камъни да ги убият; кръвта им да бъде върху тях.”. В православната Библия същият стих е: „Ако мъж или жена извикват мъртъвци или врачуват, да бъдат умъртвени: с камъни да бъдат убити, кръвта им е върху тях.”

[8] Изх. 21:12-14: „Който удари човек смъртоносно, непременно да се умъртви. Но ако не го е причаквал, но Бог го е предал в ръката му, тогава Аз ще ти определя място гдето да прибегне. Ако, обаче, някой от злоба убие ближния си коварно, то и от олтара Ми ще го извадиш, за да се умъртви.”

[9] Изх. 21:15: „Който удари баща си или майка си непременно да се умъртви.”

[10] Изх. 21:17: „Който хули баща си или майка си непременно да се умъртви.”

[11] Изх. 21:16: „Който открадне човек и го продаде, или ако откраднатият се намери в ръката му, той непременно да се умъртви.”

[12] Изх. 21:22-24: „Ако се бият някои и ударят трудна жена, така щото да пометне, а не последва друга повреда, тогава оня, който я е ударил непременно да бъде глобен, според както мъжът й би му наложил, и да плати както определят съдиите. Но ако последва повреда, тогава да отсъдиш живот за живот, око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, нога за нога.”

[13] Вт. 22:25: „Но ако някой намери на полето сгодена мома и я изнасили, тогава само мъжът, който е лежал с нея, да бъде убит”

[14] Вт. 19:15-21: „Само един свидетел да се не подига против някого за какво да е беззаконие или за какво да е престъпление, с каквото престъпление би съгрешил; а чрез думите на двама свидетели, или чрез думите на трима свидетели, да се установява всяко дело. Ако се подигне неправеден свидетел против човека да свидетелствува против него за беззаконие, тогава и двамата, между които е спорът, да застанат пред Господа, пред свещениците и съдиите, които съдят в онова време; и съдиите да изпитат подробно; и, ето, ако свидетелят е лъжесвидетел, и свидетелствува лъжливо против брата си, тогава да му сторите онова, което е намислил да стори на брата си; така да отмахнеш злото изсред себе си. Защото другите, като чуят ще се убоят, и не ще вършат за напред такова зло всред тебе. Да го не пожали окото ти; живот ще се даде за живот, око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, нога за нога.”

[15] Пс. 1:2: „Но се наслаждава в закона на Господа, и в Неговия закон се поучава ден и нощ.”

[16] Пс. 119:46: „Ще говоря за Твоите свидетелства и пред царе, и няма да се посрамя.”

[17] Йн: 14:15: „Ако Ме любите, ще пазите Моите заповеди.”

[18] Мат. 28:20: „Като ги учите да пазят всичко що съм ви заповядал; и ето, Аз съм с вас през, всичките дни до свършека на века.”

[19] Ер. 17:9: „Лукаво е човешкото сърце повече от всичко и съвсем е покварено; кой ще го узнае?” – правосл. издание.

[20] Вт. 21:18-21: „Ако има някой упорит и непокорен син, който не слуша думите на баща си или думите на майка си, и при все, че те го наказват, пак той не ще да ги слуша, тогава баща му и майка му да го хванат и да го заведат при старейшините на града му и при портата на местожителството му, и да кажат на старейшините на града му: Тоя наш син е упорит и непокорен; не слуша думите ни, разблуден е и пияница. Тогава всичките мъже от града му да го убият с камъни, та да умре; така да отмахнеш злото отсред себе си; и целият Израил ще чуе и ще се убои.”

[21] Вт. 19:21: „Да го не пожали окото ти; живот ще се даде за живот, око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, нога за нога.”

[22] Рим. 13:4: „понеже владетелят е Божий служител за твоя полза. Но ако вършиш зло, да се боиш; защото той не носи напразно сабята, понеже е Божий служител, мъздовъздател за докарване гняв, върху този, който върши зло.”

[23] Рим 12:19: „Не си отмъстявайте, възлюбени, но дайте място на Божия гняв; защото е писано: “На мене принадлежи отмъщението, Аз ще сторя въздаяние, казва Господ”.”

[24] Йн 18:36: „Исус отговори: Моето царство не е от този свят; ако беше царството Ми от този свят, служителите Ми щяха да се борят да не бъда предаден на юдеите. А сега царството Ми не е оттук.”

[25] Мат. 22:21: „Казват му: Кесарев. Тогава им казва: Като е тъй, отдавайте Кесаревите на Кесаря, а Божиите на Бога.”

[26] Гал. 6:1: „Братя, даже ако падне човек в някое прегрешение, вие духовните поправяйте такъв с кротък дух; но всекиму казвам: Пази себе си, да не би ти да бъдеш изкушен.”

[27] 1 Кор. 5:1-5: „Дори се чува, че между вас имало блудодеяние, и то такова блудодеяние, каквото нито между езичниците се намира, именно, че един от вас има бащината си жена. И вие сте се възгордели, вместо да сте скърбили, за да се отлъчи измежду вас тоя, който е сторил туй нещо. Защото аз, ако и да не съм телесно при вас, но като съм при вас с духа си, като че ли съм при вас, – осъдих вече, в името на нашия Господ Исус, оногова, който така е сторил това, (като се събра моят дух с вас заедно с властта на нашия Господ Исус), да предадем такъв човек на сатана за погубване на плътта му, за да се спаси духа му в деня на Господа Исуса.”

[28] Мат. 15:3-6: „А Той в отговор им каза: Защо и вие заради вашето предание престъпвате Божията заповед? Защото Бог каза: “Почитай баща си и майка си”; и – “Който злослови баща или майка, непременно да се умъртви”. Но вие казвате: Който рече на баща си или майка си: Това мое имане, с което би могъл да си помогнеш, е подарено Богу, – той да не почита баща си, [или майка си]. Така, заради вашето предание, осуетихте Божията дума.”

[29] Мат. 14:1-4: „В онова време четверовластникът Ирод чу слуха, който се носеше за Исуса; и рече на слугите си: Тоя е Иоан Кръстител; той е възкръснал от мъртвите, и затова тия сили действуват чрез него. Защото Ирод беше хванал Иоана и беше го вързал и турил в тъмница, поради Иродиада, жената на брат си Филипа; понеже Иоан му казваше: Не ти е позволено да я имаш.”

[30] Мих. 6:8: „Той ти е показал, човече, що е доброто; и какво иска Господ от тебе освен да вършиш праведното, да обичаш милост, и да ходиш смирено със своя Бог?”

[31] Ис. 1:17: „Научете се да струвате добро, настоявайте за правосъдие, поправяйте угнетителя, отсъждайте право на сирачето, застъпвайте се за вдовицата.”

{ 0 comments… add one now }

Leave a Comment

Previous post:

Next post: